В България има много места, за които от поколения се разказва, че притежават особена сила – че носят изцеление, закрила и утеха. Едно от най-известните сред тях е Кръстова гора, наричана още Българския Йерусалим или Родопската Света гора.
Кръстова гора е местност в община Лъки, на 6 км от село Борово, близо до Кръстов връх. На кръстообразна горска поляна, заобиколена от букови гори, е разположен манастирският комплекс „Света Троица“, който включва църквите „Покров на Пресвета Богородица“, „Света Троица“ и комплекс „12 апостоли“ с 12 параклиса.
Разказва се, че на това място в миналото е съществувал стар манастир, от който са запазени зидове, основите на старата църква и кръстове от бигор, открити в земята. Основаването на манастира е свързано с грузинеца Григорий Бакуриани, който през 1083 г. поставя началото на Бачковския манастир.
До края на XII в. монашеските братства на двата манастира били поддържани предимно от грузинци. Освен с богослужение, монасите се занимават със скотовъдство, използвайки пасищата в околността. Манастирът „Света Троица“ е разрушен през османския период, а монасите са избити.
През 1933 г. в село Борово пристига Йордан Дрянков, родом от Ковачевица. Местните разказват, че още от детските си години бил изключително религиозен, честен и скромен. Още от млад се отказал от светския живот и се посветил на вярата в Бог. Говори се, че често получавал видения. Една вечер се качил на Кръстов връх и прекарал нощта на открито в бдение. Тогава му се явила историята на това свещено място, която днес се разказва като легенда.
Елена, майката на император Константин, построява великолепен храм на хълма Голгота. Докато работниците копаят, откриват основите на три кръста. Никой не може да познае кой е този на Христос. По това време край кръстовете минава погребална процесия. Елена допира два от кръстовете до ковчега, но нищо не се случва.
Когато доближава третия кръст, става чудо. Мъртвецът се съживява и изправя. Оттогава от различни краища на света започват да се стичат християни, за да го докоснат. Християните решават да разделят кръста на три части, които носят в Рим, Йерусалим и Константинопол.
Монасите от Бачковския манастир откупуват със злато парче от кръста от Константинопол и така то попада при тях. По това време Бачковският манастир често е обект на кражби и пожари, затова монасите местят парчето от кръста в манастира „Света Троица“. След разрушаването на манастира и избиването на монасите съдбата на парчето от кръста е неизвестна.
Във видението Йордан Дрянков не само научава историята за кръста, но и получава заръка – да изгради нов кръст на святото място. Затова отива на среща с цар Борис III, когото познава лично. По това време при царя е и подполковник Величков от запаса, който споделя, че също е получил видение от Бог за това как трябва да изглежда металният кръст. Царят нарежда да се излее 66-килограмов метален кръст (удвоената Христова възраст), а разходите се поделят между царя и подполковника.
На 1 май 1939 г. големият метален кръст е донесен на Кръстов връх и поставен в присъствието на цялото село Борово на източното възвишение на върха. Местните хора разказват, че след церемонията по освещаването му се появява бяло гълъбче, което каца на менчето със светена вода и излита към западното възвишение на върха.
Йордан Дрянков казва на хората да последват гълъба, който ще им покаже старото манастирско аязмо. Гълъбчето каца на скала, под която след разчистването бликва вода. На това място е издигнат втори метален кръст. То става известно като Аязмото и днес се намира на 320 м западно от центъра на комплекса. Построен е и малък параклис със средства от дарители.
През 1956 г. на Кръстова гора е построен манастирът „Света Троица“ върху части от запазени останки от по-стария съществуващ такъв. За съдбата на Йордан Дрянков не се знае много, тъй като потъва в неизвестност. Говори се, че умира в Ловешкия лагер, като е закопан жив до главата и оставен да умре от жажда и глад.
През 1994 г. металният кръст е откраднат и на негово място е поставен нов 99-килограмов кръст от неръждаема стомана. По-популярно става това място следващата година, когато е построена църквата „Покров на Пресвета Богородица“.
Всяка година на Кръстовден (14 септември) на това място се стичат хора от цялата страна за изцеление и успокоение на душите. Вярва се, че ако пренощуват тук в нощта на 13 срещу 14 септември, ще се излекуват. Друго популярно поверие гласи, че ако открият камъчета с формата на кръст, ще се радват на късмет и здраве.
Независимо дали приемаме тази история като легенда или като част от живата вяра на поколения българи, едно остава сигурно – силата на вярата е това, което ни крепи и носи светлина.
Милена има туристическо образование, но обича да пише. Вдъхновяват я литературата, историята и тежкият рок. Разказва за красиви кътчета, забележителности и сложността в иначе простите човешки взаимоотношения.
