Пенко Господинов е сред добре познатите лица на българския театър, кино и телевизия. Зрителите го помнят от сериалите „Седем часа разлика“, „Недадените“ и „Тревожност“, както и от филма „Гунди – Легенда за любовта“. Зад гърба си има десетки театрални роли, престижни актьорски награди и дългогодишна преподавателска дейност в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“.
Пенко Стефанов Господинов е роден през 1970 г. в Стара Загора. Първоначално образованието му няма нищо общо с театъра. Завършва строителен техникум в родния си град, но впоследствие избира актьорската професия. През 1995 г. се дипломира в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на професорите Димитрина Гюрова и Пламен Марков.
Професионалният му път започва на сцената на Драматичния театър в Плевен. Следват ангажименти в театрите в Пловдив, Варна, Ловеч, Сливен и София. От 2006 г. е част от трупата на Малък градски театър „Зад канала“, а сред сцените, на които играе, са още Театър 199 и Театрална работилница „Сфумато“.
Театралната му биография включва роли в произведения на Шекспир, Чехов, Достоевски, Пинтър, Молиер и редица съвременни драматурзи. Играл е княз Мишкин в „Идиот“, Треплев в „Чайка“, доктор Астров във „Вуйчо Ваньо“, Яго в „Отело“ и Юхан в „Сцени от един семеен живот“.
Особено значима за кариерата му е ролята на Катурян Катурян в „Пухеният“ от Мартин Макдона, поставена от Явор Гърдев във Варненския драматичен театър. През 2005 г. изпълнението му носи номинация за „Аскеер“ за главна мъжка роля, а година по-късно получава и отличие на театралния фестивал във Враца.
Пенко Господинов изгражда успешна кариера и пред камерата. Сред ранните му телевизионни участия са „Морска сол“, „Забранена любов“ и „Стъклен дом“. Особена популярност му носи „Седем часа разлика“, за който през 2012 г. получава награда на Българската киноакадемия за поддържаща мъжка роля.
Участва още в „Недадените“, „Съни бийч“ и „Белези“. В киното се снима във „Военен кореспондент“, „Аз съм ти“ и „Далеч от брега“ на Костадин Бонев. Последният му носи международно признание с награди за мъжка роля от фестивали в Италия и Чили през 2019 г.
През 2024 г. актьорът отново привлича вниманието с няколко големи проекта. В сериала на БНТ „Тревожност“ изпълнява една от главните роли, тази на психотерапевта д-р Манов, като си партнира с Ана Пападопулу. Същата година зрителите го гледат и в „Гунди – Легенда за любовта“, където влиза в образа на агент на Държавна сигурност.
Едно от най-важните му театрални отличия също идва през 2024 г. На 27 март, Световния ден на театъра, Господинов получава наградата „Икар“ за водеща мъжка роля. Признанието е за превъплъщението му в Иполит Матвеевич Воробянинов в спектакъла „Седемте стола“ по Илф и Петров, режисиран от Дамян Тенев в Ловешкия театър.
Международните успехи продължават и с българо-украинската копродукция „Краят на реката“ на режисьора Васил Барков. За изпълнението си във филма Пенко Господинов печели наградата за най-добър актьор в игрален филм на Флорентинския международен филмов фестивал. Българската премиера на продукцията се състои през април 2025 г.
Наред с актьорската кариера Господинов посвещава голяма част от времето си на преподаването. От 2009 г. работи в НАТФИЗ, а от 2016 г. ръководи собствени класове по актьорство за драматичен театър. През 2024 г. става заместник-ректор на академията, след като преди това е бил декан на факултет „Сценични изкуства“.
Преподавателската му работа включва и режисура на студентски спектакли, сред които „Ромео и Жулиета“ по Шекспир и „Дон Жуан“ по Молиер и Киркегор. Негови студенти са отличавани на национални и международни театрални фестивали.
Днес професор Пенко Господинов продължава да съчетава работата си на сцената и пред камерата с подготовката на бъдещите български актьори.
Завършил е журналистика, работил е в радио и онлайн издания. Обича хубавото кафе, джаза на живо и често сменя града заради нови преживявания. Свободното си време посвещава на спорт, кулинарни експерименти и пътувания.
