Лукът е не само полезна подправка, но и средство, което в продължение на векове е било използвано като лекарство – заради някои негови уникални свойства. Затова диетолозите смятат, че годишно човек трябва да изяжда не по-малко от 10 кг лук. Лукът е ценна и разпространена зеленчукова култура още от четвъртото хилядолетие преди новата ера и днес науката го цени заради високото му съдържание на сухо вещество (10-20%), в това число захари (глюкоза, фруктоза, захароза) – 7-10% и белтъчини – 2-3%. Той съдържа голямо количество различни минерални соли, витамини, ефирни масла, притежаващи бактерицидни свойства.
В лука също се съдържат витамин С (в листата – 35 мг), витамин В1 – до 60 мг, В2, В6, Е, РР1, калий, фосфор, калций, желязо и лимонена киселина. Етеричните масла му придават пикантен вкус и своеобразна миризма. Лукът и днес намира широко приложение в медицината. Спиртният екстракт от луковиците се използва при атония на червата, колити, за повишаване на тонуса и секрецията на стомашно-чревния тракт, при атеросклероза и за нормализиране работата на сърцето.
Нито едно растение не се използва толкова много и в народната медицина, колкото лукът. Той притежава диуретични свойства и е превъзходно заздравяващо средство. За тази цел се приема 3 пъти дневно по 1 супена лъжица сок от лук. С пресен сок от лук се лекуват и възпаленията в устната кухина.
Кашичката от лук помага при гнойни възпаления, при грип и бронхити. 3 пъти дневно в продължение на 10-15 минути в носа се поставят тампони, напоени със сок от лук. Смачканият лук, смесен с мед, и изпърженият в краве масло лук помагат при кашлица. А в съчетание с чаша горещо мляко той облекчава болките в стомаха и нервните разстройства. Сокът и кашичката от лука са ефективно средство и при окапване на косата.
В храната лукът се употребава пресен, пържен, варен или маринован, а също като подправка към месни, рибни и зеленчукови ястия. Много внимателни с него трябва да са хората с проблеми в лигавицата на стомаха или червата, тъй като фитонцидите, съдържащи се в този зеленчук, могат да я раздразнят. Ако имате проблеми с черния дроб, опитайте следното: почистете 1 кг лук и го смелете през месомелачка, добавете 2 чаши захар и получената каша варете в тенджера, докато тя не заприлича на мед. Охладете я и приемайте по 1 с.л. преди всяко ядене.
Предлагаме ви и рецептата на любимата лучена сула на Александър Дюма: 5 едри глави лук се нарязват на ситно и се запържват леко с 100 г краве масло, след което се заливат със 7 чаши мляко, получената смес се сварява добре, прецежда се през сито, добавя се сол и накрая супата се застройва с 3 сурови жълтъка, 100 гр настърган кашкавал и половин чаша сметана. Нека да кажем няколко думи и за праза. Негова родина са източните области на Средиземноморието и като зеленчук и подправка той е бил известен още на древните гърци, римляни и египтяни.
В праза има повече белтъчини, отколкото в лука. В състава на неговите етерични масла влиза сярата. В него има още захар, калций, фосфор, желязо, калий, натрий, магнезий, каротин, витамини В1, В2, РР и С. Празът регулира дейността на червата, засилва работата на черния дроб и жлъчката. Той има диуретично действие, притежава способността да прочиства кръвта и често е бил използван при лечението на ревматизъм и подагра. В храната се използва за приготвянето на супи, салати, сосове или като гарнитура към месни или рибни ястия.
Източник: здраве.bg
© След 5 е твоето място за всичко, което обичаш! Кино, музика, пътешествия, хоби, забавление, вкусна храна… Вдъхновение, което превръща свободното време в незабравимо преживяване! Защото истинският живот започва © След 5!
