Американски астрономи са открили сложни молекулни съединения в най-отдалечените части на нашата галактика Млечния път. Досега се смяташе, че в далечния и студен космос е неблагоприятна среда за съществуването на такива сложни химични процеси.
Резултатите от изследването бяха оповестени на 238-та среща на Американското астрономическо общество. Учените са използвали модерния и мощен телескоп ALMA, който е позициониран в Чилийската пустиня Атакама.
Екип от Аризонския университет под ръководството на проф. Луси Зиурис са наблюдавали радиоизлъчване от циановодород и въглероден оксид в общо 5 планетарни мъглявини съставени от „купове“ умиращи звезди.
Смята се, че планетарните мъглявини осигуряват до 90% от материала в междузвездната среда, а едва 10% от него се дължи на свръхновите звезди. По-рано се е предполагало, че материята на мъглявините е представена от атоми, но с новото откритие тази теория се променя.
Оказва се, че планетарните мъглявини служат като източници на молекули за образуване на нови планети и звезди. Учените смятаха, че една звезда в края на своя живот, губейки по-голяма част от масата си и превръщайки се в бяло джудже, започва да излъчва силно ултравиолетово лъчение.
Този тип лъчение, предполагаха астрономите, унищожава всякакви молекули, превръщайки ги в атоми. Оказа се, че теорията е напълно погрешна! Напълно погрешна се оказа и хипотезата, че планетарните мъглявини са сферични, като предположението гласеше, че умиращите звезди завършват „живота си“ във вид на сфера.
Но RF изображенията с висока разделителна способност разкриват сложна геометрия. Някои области от плътен материал, изхвърлени от умираща звезда, имат биполярни или дори четириполюсни структури. Експертите смятат, че промяната във формата на мъглявините може да бъде причинена от процесите на нуклеосинтеза – образуването на нови елементи вътре в звездата.
„Това ни казва, че в умираща звезда, сферична до последната си фаза, след преминаване през етапа на планетарна мъглявина, се случва много интересна динамика, която променя тази сферична форма“, казва професор Зиурис в съобщение за пресата от университета.
Астрономите съобщават и за открити облаци метанол, далеч от центъра на Млечния път. Използвайки 12 метровия телескоп ARO в университета Аризона, те са наблюдавали 20 молекулярни облака в „раменете“ на мъглявината Gygnus, като във всички са открили метанол.
Изследваната зона, е разположена на разстояние от 13 до 23,5 килопарсека от центъра на Галактиката, което е много по-далеч от външната граница на обитаемата зона – регион с най-благоприятни условия за възникване и безопасна еволюция на живота, разположен в рамките на 10 килопарсека от центъра на Млечния път.
Според учените тяхното откритие разбива съществуващата идея за галактическата обитаема зона, според която за съществуването на условия, в които може да се развие животът, планетарната система не може да бъде твърде близо до галактическия център с изключително високата си плътност на звездите и интензивната радиация, както и твърде далеч от нея, тъй като в покрайнините на Галактиката липсват критични елементи за живота като кислород, въглерод и азот.
Резултатите от изследването показват, че процеси, водещи до образуването на органични вещества, се извършват в покрайнините на Галактиката. Астрономите от научния екип на проф. Зиурис продължават да търсят в междузвездната среда други органични съединения, които служат като ключови градивни елементи за биомолекулите.
Според изследователите органичните молекули, присъстващи в нововъзникващите планетни системи, могат да кондензират на повърхността на астероидите, които след това ги доставят до зараждащите се планети. Там тези молекули могат потенциално да доведат до развитието на живот.
Янчо Николов е дипломиран журналист и специалист по връзки с обществеността, завършил Бургаския свободен университет. Има сертификат по криминалистика от Варненския свободен университет. Странен, ексцентричен и вглъбен. Идеалист, за неподходящото време и място.
