Идеята за изкуствения произход на инфекциите е по-стара, отколкото можем да предположим.
Много учени са на мнение, че най-страшната чумна пандемия, която обхваща цяла Европа през XIV в. е следствие на разработването на „специална чумна отрова“ от тогавашните химици и алхимици.
Производството на отрови и противоотрови през Средновековието е цяла индустрия, а човешките опити в тази посока са били нещо като прототип на сегашните клинични изследвания.
Специалисти предполагат, че „Черната смърт“ (чумата) се е появила в Европа, донесена от Златната орда на монголите. Те смятат, че са успели да проследят нейния път, който преминава през Крим и Константинопол по търговските пътища, обхващайки целия континент.
Учените са установили, че нито една инфекция в доиндустриалната епоха не се е разпространявала толкова бързо. Започвайки в южната част на континента през 1347 г., чумата за няколко години обхваща Балканите, Апенините, Иберийския полуостров, Централна Европа, териториите на съвременна Франция, Англия и Норвегия.
Към 1351 г. на практика не е останало нито едно населено място, което да не е било пострадало от чумата. Според различни източници населението на Европа е намаляло с между 30 и 50%. Хората и тогава още не са вярвали, че катастрофа от такъв мащаб има естествен произход.
Масово се е говорило, че „отровителите“, под които обикновено имали предвид евреи или сатанисти-сектанти, пръскали „чумна отрова“ под формата на прах, отравяли водите в кладенците с нея, както и че покривали всички предмети със смъртоносен „чумен мехлем“.
Тази хипотеза на съвременните учени напомня много на поредната “конспиративна теория“, но изследователите считат, че имат доста основателни, тежащи аргументи за тези си твърдения.
Причиняващата чума бактерия „Yersinia pestis“, чумният бацил, се предава на хората чрез ухапвания от заразени бълхи, които живеят върху гризачи – предимно плъхове, които са основните преносители на инфекцията. Биолози смятат, че зоонозният патоген не може да се размножава естествено толкова бързо.
Те сравняват средновековната епидемия с Третата пандемия на чумата в края на XIX и началото на XX век, когато пет и половина милиона души умират. Анализите и съпоставените данни сочат, че ситуацията е била много по-лоша през XIV век.
В Индия например, която е била в епицентъра на Третата пандемия, населението е намаляло с три процента. Много, но все пак далеч от 30-50 на сто, както от „Черната смърт“ през XIV век. Третата чумна пандемия се разпространява със скорост от около 30 километра годишно, а Черната смърт през XIV век – четири километра на ден.
Чумната бълха предпочита топъл и влажен климат, така че дори в Индия честотата е намалявала през по-студените сезони. През XIV век обаче суровата европейска зима не е успяла да забави ни най-малко епидемията.
Симптомите на заболяването също не съвпадат съвсем. Средновековните хроникьори говорят за гангренозно възпаление на гърлото и белите дробове, силна болка в областта на сърцето, хемоптиза и кърваво повръщане. При съвременните чумни епидемии това почти никога не се е случвало.
А най-важният аргумент, който съвременните учени изтъкват е, че за да се заразят десетки милиони хора за година-две, са необходими орди заразени гризачи. Улиците на европейските градове е трябвало да бъдат осеяни с мъртви плъхове, но никой от хроникьорите не е споменал нещо подобно.
А генетичните изследвания на останките на жертвите на епидемията недвусмислено показват чумния бацил, чийто геном е почти идентичен с модерния.
Използвала ли се е чумата като биологично оръжие през Средновековието Специалисти в областта казват – Абсолютно! Причинителят на чумата е използван като биологично оръжие.
Има много писмени източници, че в Древен Китай и средновековна Европа убитите от чума коне и крави са били използвани за заразяване на вражески източници на питейна вода. Хуните, турците и монголите също са правили подобни действия.
Според една от версиите пандемията на „Черната смърт“ в Европа започва след обсадата на генуезката крепост Кафа в Крим от Златната орда на хан Джанибек през 1346 година.
Генуезкият нотариус Габриел дьо Муси, който по това време е бил в Кафа, записва, че когато чумата се е появила в монголската армия, ханът заповядал да хвърлят мъртвите хора и гризачи в крепостта с катапулти. Жителите, напускащи града с кораби, са принесли заразата до Константинопол, откъдето тя се е разпространила в цяла Европа.
По време на Втората световна война японците в окупиран Китай са разработили биологични оръжия, базирани на нови силно вирулентни щамове на чумния бацил.
Тестван върху военнопленници, а също и експериментиран с масово заразяване на цивилни е установено, че по жестокост той е надминавал дори средновековните „клинични” експерименти с токсични вещества.
През Средновековието отровите са били широко използвани както за защита срещу гризачи, така и за елиминиране на съперници. Смъртоносните отвари са правени не само от магьосници и алхимици, но и от лечители.
В наскоро публикуваната книга „Тестове за отрови“, американският историк от университета Туфтс Алиша Ранкин отбелязва, че по това време не е имало закони или ограничения по този въпрос. Уважавани лекари по онова време са организирали представления по панаири с инсцениране на отравяния и чудодейни изцеления. Пред техните импровизирани лаборатории е било пълно с опашки за отрови и противоотрови.
По това време се споменава за експерименти с хора. Европейските архиви съдържат повече от дузина доклади за подобни случаи. Ранкин цитира един от тях: „През 1524 г. папа Климент VII предал двама осъдени престъпници на своя лекар Грегорио Каравита, за да може да тества противоотровата за аконит – растения от семейство Лютикови. След като и двамата изяли парче марципанов сладкиш, отровен с аконит, единият получил противоотровата и оцеля, докато другият умрял в страшна агония.“
Друг опит на средновековните „изследователи“ е описан подробно. Те решили да проверят ефективността на „еликсира на Каравита“ срещу други отрови. Лично папският фармацевт и един от римските сенатори са присъствали като „обществени наблюдатели“.
Осъден за убийство мъж получил смес от сурови яйца, захар и арсен и когато той започнал да се гърчи и крещи от болка, лекарят го помазал с противоотровата. Субектът оцелял, за да завърши остатъка от дните си като роб на галерите. По искане на Климент VII и двата експеримента са били внимателно документирани.
Две седмици по-късно авторите му са представили доклад от четири страници, в който подробно са описани ефектите на отровите и противоотровата. Тогава мнозина се страхували от отравяне и ефективно лекарство в ръцете на духовенството според папата трябвало да увеличи лоялността на енориашите и да върне в лоното на църквата онези, които вярвали в магьосници повече от свещениците.
Ранкин вярва, че това е първото официално документирано клинично изпитване. Имало „контролна група“, спазвали са се определени етични стандарти, като това всички участници да бъдат осъдени престъпници. Освен това експериментът се е провеждал от „благочестиви хора“, които са разполагали и с антидот, който е подействал.
Според Ранкин и много други съвременни учени точно такива „благочестиви хора“ са стояли зад разработването на чумните инфекции, обхванали „цивилизования свят“ по онова време.
Янчо Николов е дипломиран журналист и специалист по връзки с обществеността, завършил Бургаския свободен университет. Има сертификат по криминалистика от Варненския свободен университет. Странен, ексцентричен и вглъбен. Идеалист, за неподходящото време и място.
