„Мъжът се нуждае от шест часа сън, жената – от седем, а глупакът – от осем“ е заявил веднъж Наполеон. Императорът е смятал съня за загубено време и е спял само по шест часа, както и великият изобретател Едисон. Затова пък Айнщайн се е нуждаел от най-малко 10 часа, а както знаем той не е бил глупак.
Нуждата от сън, също както и времето, когато човек заспива и се пробужда, са много индивидуални неща и в значителна степен те са предопределени генетически. Това доказва в своята книга „Как върви нашият вътрешен часовник“ водещият германски хронобиолог Тил Рьонеберг.
Всяка година обаче много хора от най-различни точки по света са принудени да се лишат от 1 час сън заради преминаването към лятното часово време. За пръв път то е въведено от правителството на Германия и Централните сили по време на Първата световна война в периода 30 април – 1 октомври 1916 г. Идеята била да се редуцира потреблението на въглища по време на войната и явно се оказала добра, след като толкова години по-късно, над 70 страни все още следват тази практика.
В САЩ през 2008 г. Министерството на енергетиката проучва икономията на електроенергия и установява, че по време на лятното часово време използваното количество електроенергия в страната е намаляло с 0.5% на ден до 1.3 млрд. киловатчаса. Освен това според американското министерство на транспорта този допълнителен час е в състояние да попречи на транспортните произшествия и да доведе до намаляване на престъпността.
Понякога поправянето на часа при механични или неавтоматично коригиращи се устройства представлява затруднение. Затруднението е дали да се мести стрелката един час напред или назад. Американците например използват игра на думи, за да се подсетят дали ще спят един час повече или по-малко „Spring – spring forward, and fall – fall back“, което на български може да се преведе с кратката рима „Напролет – скок напред, наесен – крачка назад“. Днес ви представяме още някои любопитни факта за смяната на часа.
1. У нас промяната в часа два пъти всяка година е въведена на 1 април 1979 година. До 1996 година лятното време започва от 0 часа на последната неделя на март (или първата неделя на април) и продължава до 0 часа на последната неделя на септември (или първата неделя на октомври). През 1997 и 1998 година лятното време започва в 3 часа на последната неделя на март и продължава до 3 часа на последната неделя на октомври. От 1999 година лятното време започва в 3 часа на последната неделя на март и продължава до 4 часа на последната неделя на октомври, когато часовникът се връща с 1 час назад – т.е. до 3 часа астрономическо време.
2. Всяко нарушение на естествения, природен ритъм, регулиращ съня, нарушава стабилността на нашия вътрешен часовник, а следователно и на целия организъм. Според учените смяната на часа се отразява отрицателно не само на самочувствието на хората, но и на тяхната продуктивност. Т.е. тази промяна е неефективна и от икономическа гледна точка.
3. Преминаването към лятно време е опасно не само за хората, но и за животните. Лисиците, дивите глигани и други диви животни обикновено излизат на лов в часовете преди развиделяване. А след преминаването към лятно време именно тогава по автомагистралите и селските шосета има най-много коли. Всяка година през април в Германия са прегазвани най-много диви животни.
4. Здравни експерти са на мнение, че липсата на този час предизвиква невероятен стрес за организма, в следствие на което дни наред след смяната на часа, хората са с нарушен сън. Шведски учени подчертават, че броят на инфарктите скача в периода непосредствено след смяната на времето. По данни на една от най-големите застрахователни компании на Германия DAK, в първите три дни след преминаването към лятно време в германските болници попадат средно по 40 души на ден с подозрение за инфаркт. А обичайната средна годишна „норма“ е 30 души дневно.
Виж 10 любопитни факта за смяната на часа
в електронното списание 10-те най®
10-те най ® събира най-забавните, любопитни, скандални и дори шокиращи истории – от музика и кино, през храни и места, които си струва да се посетят. 10-те най® е хора и животни, цифри и литературни герои, догадки и научни открития.
