Необичайна смес с присъствие на химичния елемент въглерод, открита от марсохода на НАСА Curiosity на Марс, може да представлява хипотетично доказателство за съществуването на извънземен живот според ново изследване, публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences (PNAS).
Поне това е един от сценариите, допуснати от специалисти от Държавния университет на Пенсилвания, Лабораторията за реактивно движение на НАСА и Калифорнийския технологичен институт (CalTech), обяснявайки наличието на въглерод, открит в седименти в кратера Гейл.
Един от вероятните сценарии, предложен от учените, е, че необичайните въглеродни запаси могат да бъдат резултат от гигантски молекулярен облак – сбор от молекулярен газ, чиято маса е над 10 хиляди пъти по-голяма от масата на Слънцето. Смята се, че GMC влияят на биосферите на планетите, когато звездата домакин преминава през тях.
Слънчевата система преминава през тези облаци на всеки около неколкостотин милиона години, като последвалият ефект на охлаждане оставя въглеродни отлагания след себе си. Галактическият прахов облак първо би понижил температурата на Марс, който все още съдържа вода и би създал ледници. След това прахът би се отложил върху леда, оставяйки след себе си слой, който включва въглерода, след като ледникът се разтопи. Това обяснение е правдоподобно, но изисква допълнителни изследвания.
Вторият вариант е, че откритието на Curiosity може да се обясни с ултравиолетовото превръщане на въглеродния диоксид в органични съединения като формалдехид. Теорията също се нуждае от допълнително проучване.
Остава третото обяснение – въглерод, създаден в резултат на живот. С други думи, ултравиолетово разграждане на биологично произведен метан.
„Пробите, изключително обеднени на въглерод 13, приличат малко на проби от Австралия, взети от седименти, които са на възраст 2,7 милиарда години. Тези проби са били причинени от биологична активност, когато метанът е бил консумиран от древни микробни рогозки, но не можем непременно да кажем това за Марс, защото това е планета, която може да се е формирала от различни материали и процеси от тези на Земята“, казва геологът Кристофър Хаус от Държавния университет на Пенсилвания, един от авторите на изследването.
Тъй като мисията на Curiosity продължава, след около месец са планирани допълнителни сондажи в района, където са събрани много от пробите.
„И трите възможности сочат към необичаен въглероден цикъл, който не прилича на нищо на Земята днес. Но ни трябват повече данни, за да разберем кое от тях е правилното обяснение. Предпазливи сме в интерпретациите си, което е най-добрият подход при изучаването на друг свят“, казва Хаус.
Икономист по образование и журналист по призвание. Фен на мощните мотори и бързите коли. Работил е в някои от най-големите електронни медии у нас. Слуша рок и не крие, че сред любимите му банди са The Struts, Sonic Youth и Soundgarden.
