Фастингът, оказва се, е не само модерен начин за сваляне на килограми, но и полезен за подобряване на тонуса ни като цяло. Периодичното гладуване може да ни направи по-малко гладни, по-енергични и по-щастливи, установи ново проучване на изследователи от King’s College London.
Привържениците на периодичното гладуване обикновено избират модела 16:8, през който гладуват 16 часа и могат да ядат и пият 8 часа. Резултатите от изследването обаче показват, че ограничаването на консумацията на храна дори само за 10 часа, например между 9 сутринта и 19 часа, има положителен ефект върху настроението, енергията и глада.
Изследователите са използвали данни от доброволци, които са записали здравословното си състояние с помощта на приложението ZOE. Участвали са повече от 37 000 души, които са се хранили нормално в продължение на седмица, докато през следващите две били помолени да ядат само през избрани 10 часа от деня, а в другите 14 да гладуват.
„Това е най-голямото проучване, проведено извън строго контролирана среда, за да покаже, че фастингът може да подобри здравето. Вълнуващо е да открием, че не е нужно да сме много ограничаващи, за да видим положителни резултати. Десетчасовата времева рамка за хранене е поносима за повечето хора“, каза д-р Сара Бери.
Ростислава е любопитна, винаги усмихната, говори много и обича да пише. Журналист в пълния смисъл на думата. Влюбена в живота и съпруга си, майка на двама страхотни синове. Фен на лабрадорите, шоколадовия сладолед и музиката на Мадона.



Моля, не пишете „фастинг“ на кирилица в статии, защото това не е английска дума написана на кирилица, а не превода й! Моля, уважавайте и спазвайте българския ни език!!! Думата fasting се превежда на български език като „постене, пост“. Ако искате и гладуване използвайте, но използвайте българските думи! А не да пишете английски думи на кирилица! Това е забранено в редица държави по света вече, с цел да си запазят чист родния им език! Също така и думи като „коуч“, „шопинг“ и прочие. Не трябва да се използват, защото не са преведени, а техните български думи са: „учител“, „пазаруване“. Това са българските думи. Моля използвайте и пазете чист българския език, не чакайте политиците ни да издадат закон да не се употребяват думи на кирилица като „фастиг, коуч, шопинг“ и др. а да се използват българските им преводи, защото и при нас такъв закон ще излезе, както излезе такъв закон в Русия и много други европейски държави. С цел да се запази родния им език и да не се заменят думи от родните им езици с английски. Може да го правите и вие като вместо английските „фастинг, шопинг, коуч“ използвате българските думи: „постене, пост, гладуване, гладолечение, пазаруване, учител, учител асистент“. Грозно е. Грешно е. Пазете чист и уважавайте родния ни български език!
Уважаеми Симеон,
Разбирам желанието ви да пазим езика – всички го споделяме! Но нека не се връщаме към времената на Иван Богоров и идеята за „чист“ български, защото тогава ще трябва спешно да се разделим с думи като чадър, палачинка, математика, алтернатива, куриер, министър, партия, мода, машина… Все „чуждици“, които днес звучат съвсем естествено.
Всяка култура, която се е опитвала да „замрази“ езика си, го е направила по-тромав и изолиран. Пример е исландският – прекрасен, но силно консервативен език, който почти не допуска чужди думи. Резултатът е, че за нови понятия се измислят сложни неологизми, които самите исландци трудно приемат, а комуникацията с останалия свят става по-неудобна. В глобалните времена, в които живеем, единственият език, който по очевидни причини остава непроменен, е латинският.
Езикът живее, променя се и поема нови думи, когато в ежедневието навлизат нови явления. „Фастинг“, „коучинг“ и „шопинг“ не са опит да се „замърсяват“ българския, а просто отразяват това, което хората реално казват и разбират. В публицистични текстове често използваме и оригиналната дума, и нейния български аналог. Не от неуважение, а за да бъдем точни към конкретния контекст.
Нека оставим езика да се развива естествено, без да му слагаме забрани и бариери. Все пак прекален светец и Богу не е драг.
Честно казано, ако нямаше коментар какво е фастинг, аз нямаше да разбера за какво става дума. След като имаме толкова по-подходящи и разбираеми български думи, би трябвало да се използват те. Нали статията е за масовия читател в България. Тези английски думи в повечето случаи замърсяват българския език и са неразбираеми за масовия читател. Съжалявам, но не всеки е учил английски език. Навремето ние учихме руски език и немски. Английският беше забранен в училищата – преди 1989г. Българският език е достатъчно богат и развит, за да се използват на мястото на български думи английски. Това е пошло.
E , вие сериозно ли? В статията има препратка към обяснение какво е „фастинг“ ! И то още в началото. Никоя жена не използва „периодично гладуване“ , всеки казва „фастинг“. А и в статията за това какво означава е много добре обяснено. Пак се пише без да се чете. На мен пък много ми харесва коментара на авторката и този ред на мисли – знаете ли колко руски думи са се настанили в български , точно заради тези глупави забрани преди 89-та? Считам , касае , способен , бивш , заявявам , трогвам , вероятно , разписка , дописка , доклад , данни , задача , покупка. Ама с тях сме свикнали и ни звучат много български. Да , ама не са!