О. Хенри е псевдонимът на американския писател Уилям Сидни Портър (1862 – 1910). Съдбата му е като на онези писатели, които оставят след себе си ярка следа, а не просто описват една обикновена ситуация по банален начин. Работи като счетоводител, след което е принуден да бяга. По-късно се завръща в Съединените щати, за да се грижи за тежко болната си съпруга, и попада в затвора. Писането му е обезоръжаващо простичко, но запазва изключително силна характерна тежест на съдържанието и емоцията.
Разказите на О. Хенри се четат лесно и се съсредоточават върху сюжета и образите – фактори, които винаги са допринасяли за неговата популярност. Същината на творбите му не се крие в сложните описания (към които той не е проявявал особен интерес). Тя е в интересния сюжет и начина, по който естеството на събитията влияе на героите.
Но преди всичко разказите му са известни със своите чаровни и иронични неочаквани обрати. Дотолкова, че кратките разкази с наистина изненадващ край често биват наричани „разкази в стил О. Хенри“.
„Пътища на съдбата“
О. Хенри се интересува и от това, което би могло да се нарече „момент на избор“ – решението да постъпи, заговори или да се облече човек по начин, който сякаш определя целия му житейски път. Заглавният разказ от сборника „Пътищата на съдбата“ – творба с алегоричен характер – внушава, че изборът не е толкова между различните съдби, колкото между различните варианти на една и съща съдба. Накратко казано, средата определя характера, освен ако не се намеси онази доза себеотрицателна любов, каквато виждаме в „Даровете на влъхвите“.
По-конкретно, О. Хенри разглежда бедността и експлоатацията като двете лица на злото в градския живот. Често хвален заради съчувственото си отношение към нископлатените продавачки, борещи се за оцеляване, той същевременно е и остър критик на онези, които поддържат една нехуманна система, за да задоволят личната си алчност или похотта си. Така например в разказа „Недовършена история“ той бичува застаряващ женкар, който е „ценител на глада“. Той можел да погледне някоя продавачка и да каже с точност до час кога за последен път е яла нещо по-хранително от маршмелоу и чай.
Пиги – персонаж, с когото самият О. Хенри се е отъждествявал със съжаление – се възползва от продавачките, като ги кани на вечеря. Така работещото момиче е изправено пред дилема: да запази съвестта си и да гладува или да се продаде и да се нахрани. Това е едновременно и положението, в което се намира, и изборът, който трябва да направи.
„След един часа при Руни“
Именно тази любов О. Хенри посочва като лек за социални недъзи. За пример му служат почти неизбежните сблъсъци между банди и проституцията, които той описва в своите разкази за Ню Йорк. В „След един часа при Руни“ – творба, представена като съвременна интерпретация на „Ромео и Жулиета“ на Уилям Шекспир (ок. 1595 – 1596 г.) – един гангстер, укриващ се от полицията, се влюбва в проститутка. Двамата крият истинските си професии един от друг. Еди Макманус се представя за син на брокер от Уолстрийт, а Фани твърди, че работи във фабрика.
Когато обаче полицай разпознава Макманус, тя се отказва от измислената си самоличност, за да предотврати ареста му. Изважда спечелените през нощта пари от жартиера си, хвърля ги по полицая и заявява, че Макманус е нейният сводник. След като им позволяват да си тръгнат, Макманус признава, че наистина е издирван от полицията, но възнамерява да промени живота си; виждайки, че тя все още го обича, той я спасява чрез брак (така, както тя го е „спасила“, жертвайки надеждата си за почтен живот).
Подобни истории за „проститутката със златно сърце“ изобилстват в творчеството на О. Хенри и сами по себе си разкриват още една причина за неговата популярност – акцентът върху остатъците от човешко състрадание дори у най-циничните персонажи.
„Добродушният измамник“
По същия начин подвизите, описани в „Добродушният измамник“, представляват съвременни небивалици, в които героите ту придобиват митологичен ореол, ту изглеждат съвсем като обикновения човек от улицата. Накратко, измамничеството е занятие, което изисква спазването на същия етичен кодекс като всеки легален бизнес – факт, ясно илюстриран в разказа „Остригването на вълка“.
Когато двама мошеници, Джеф Питърс и Анди Тъкър, научават, че най-големият търговец на железарски стоки в града възнамерява да провали чужда схема за пласиране на фалшиви пари, те решават, че не могат „да стоят със скръстени ръце и да гледат как един човек, изградил бизнеса си със собствен труд, ум и риск, бива ограбен от безскрупулен измамник“. Неочакваният обрат тук е, че всъщност „измамникът“ е търговецът, а „бизнесменът“ – фалшификаторът.
В много отношения О. Хенри има огромен принос за развитието на американския разказ. Разбира се, днес много от творбите му се смятат за преходни, главно защото първоначално са публикувани в списания. Задълбоченият прочит обаче разкрива, че зад хумора се крие погледът на социален реформатор. В образите и ситуациите откриваме общочовешки проблеми от началото на ХХ век, а в хумора – опит за справяне с привидно непреодолими обществени пречки.
Чрез своите остроумни сюжетни обрати О. Хенри прави нещо повече от това просто да създаде нова форма на един разказ; той изостря вниманието на читателя към нюансите на езика и му напомня, че в свят, доминиран от несправедлива икономическа система, човешката доброта може да се окаже единственото решение.
Таня Ангелова е завършила „Психология“ и „Лингвистика и превод“. Обича музиката, танците, книгите, пътешествията, вкусната храна и добрата компания. Вярва, че всеки един от нас е ключът към промяната и щастието идва с вътрешния мир и хармония!
