Учените за първи път са замерили съдържанието на живак от дълбоководни проби в Тихия океан. Оказва се, че огромни количества от този силно токсичен метал се отлагат в най-дълбоките части на океана.
Живакът попада в морските води с продуктите от човешката дейност. Подробни резултати от проучването са публикувани в научното списание Scientific Reports.
Преди години влезе в сила Конвенцията от Минамата относно живака, международен договор целящ защита на човешкото здраве и околната среда от антропогенните емисии на живака и неговите съединения. Оттогава експерти в областта наблюдават неговото съдържание, не само на сушата, но и в океаните. Досега обаче измерванията се извършваха главно на континенталния шелф, предимно в местата на пряко индустриално замърсяване.
Група изследователи от държавите Дания, Германия, Канада и Япония на борда на научно изследователския кораб SONNE са извършили първите директни измервания на отлагания живак в най-труднодостъпната – ултраабисална зона на океана – свръх дълбоката водна зона. Това е акваторията с дълбочини над 6 км.
За обекти на изследвания учените са избрали две дълбоководни траншеи в различни части на Тихия океан: Кермадек на изток и Атакама на запад от Чили. Двете падини имат дълбочина от 8-10 км. Специалистите взели проби от двете места, както и заобикалящите ги по-плитки райони.
Изненадата дошла, когато данните показали, че количеството живак в най-дълбоките части на океана е най-високото, регистрирано някога в морските утайки. Вредните емисии били по-високи дори от тези в индустриалните зони.
„Лошата новина е, че толкова високи нива на живак могат да бъдат представителни за цялостното увеличение на антропогенните изпускания на отровния метал в океана“, заяви професор Хамед Саней, директор на Лабораторията за литосферен органичен въглерод от университета в Орхус. „Но добрата е, че в океанските корита действат като постоянни течения, които закопават живака на дъното. Ние очакваме, че живакът, който се озовава там, ще бъде погребан в продължение на милиони години под морското дъно, а тектониката на плочите ще го пренесе в горната мантия на Земята“, добави той в съобщението си за пресата.
Но въпреки тези оптимистични прогнози, учените са загрижени за това колко токсичен метал е попаднал там. „Това може да е индикатор за цялостното здраве на нашите океани“, казва Саней.
Авторите вярват, че резултатите от тяхното проучване ще запълнят ключова празнота в знанията за живачния цикъл на повърхността на Земята, тъй като те показват как живакът се отстранява от литосферата.
„Показахме, че океанските корита са горещи точки за натрупване на живак и скоростта на натрупване е в пъти по-висока, отколкото се смяташе досега“, каза друг участник в изследването – д-р Питър Аутридж, научен сътрудник в Министерството на природните ресурси на Канада и водещ автор на доклада на ООН за глобалната оценка на живака.
Авторите се надяват, че получените от тях данни ще подобрят точните глобални модели на живачния цикъл и ще привлекат вниманието на учените към по-подробно проучване на геохимията на дълбоководните точки на Земята.
Янчо Николов е дипломиран журналист и специалист по връзки с обществеността, завършил Бургаския свободен университет. Има сертификат по криминалистика от Варненския свободен университет. Странен, ексцентричен и вглъбен. Идеалист, за неподходящото време и място.
