Няма съмнение в популярността на видеоигрите както сред подрастващите, така и сред възрастните. Най-новите игри често са тема за коментар в училище, на кафе с приятели, а понякога и около масата за вечеря.
От много време насам игрите са обсъждани като една от основните причини за повишена агресия сред голяма част от хората. Дали има корелация между повишаване на агресията след игра на видеоигри може да разберете тук.
Има множество проучвания в интернет, които твърдят, че са намерили връзка между насилието в реалния свят и игрите, но никое от тези проучвания не са достатъчно убедителни в аргументите си.
Силен аргумент, че подобна корелация не съществува е фактът, че видеоигрите са се разпространили на множество места по света, без да увеличават средните нива на агресия в съответната държава.
Въпреки че съществуват игри, които включват грабежи, кръв и убийства няма силна връзка между тях и повечето проучвания най-много доказват краткотрайна промяна в агресията у хората, сходна с промяната в настроението след четене на тъжна книга например.
Въпреки че връзка има, проучванията масово грешат в методологията си, много от тях описват явлението на агресивно държание у децата, продължаващо най-много няколко минути след приключване на играта.
Агресията според проучване от 2015 година се изразява най-вече в обиди, бутане, скубане на коса, хапане, както и няколко други форми на вербална и физическа краткотрайна агресия, тя обаче не съдържа смъртоносно насилие. Основното негативно последствие от играенето на видеоигри, което е посочено според проучването е занижена емпатия.
Фокусирането върху насилствените видеоигри като причина за криминални прояви със сигурност разсейва законодателните органи от по-фундаментални причини за агресивно държание. Морален императив за законодателите е да се изправят срещу основните проблеми, вместо да се обединяват в обвиняването си на насилствените игри.
Станислав е роден и израснал в Благоевград. Студент по „Бизнес администрация“ и „Журналистика и масови комуникации“ в Американския университет в България, на когото съвсем скоро предстои дипломиране.
