Иън Гилън е британски рок вокалист с кариера, която преминава през Deep Purple, Black Sabbath, Ian Gillan Band, Gillan и редица солови проекти. Роден е през 1945 г. в Хаунслоу, Англия. Преди големия пробив пее в The Javelins и Episode Six, а през 1969 г. заедно с басиста Роджър Глоувър става част от Deep Purple.
Първата му поява в албум на Deep Purple е в „Concerto for Group and Orchestra“, но истинският отпечатък на класическия състав идва с „Deep Purple in Rock“ (1970), „Fireball“ (1971), „Machine Head“ (1972) и „Who Do We Think We Are“ (1973). Именно в този период се раждат песни като „Child in Time“, „Highway Star“ и „Smoke on the Water“, превърнали се в основна част от историята на хард рока. Към тях се добавя и концертният „Made in Japan“, записан през 1972 г.
През 1973 г. Гилън напуска Deep Purple. Натрупаната умора от тежкия концертен график и напрежението в групата, особено отношенията му с китариста Ричи Блекмор, слагат край на първия му период с бандата.
След кратка пауза през 1975 г. той създава Ian Gillan Band. Групата издава три студийни албума: „Child in Time“ (1976), „Clear Air Turbulence“ (1977) и „Scarabus“ (1977). Първият включва нова версия на прочутата песен на Deep Purple, но музиката на Ian Gillan Band се отдалечава от директния хард рок и включва повече джаз рок и фюжън елементи.
След края на Ian Gillan Band вокалистът създава Gillan. В края на 70-те и началото на 80-те формацията се превръща в една от успешните британски хардрок групи на периода. След едноименния албум, издаден първоначално в Япония, следват „Mr. Universe“ (1979), „Glory Road“ (1980), „Future Shock“ (1981), двойният „Double Trouble“ (1981) и „Magic“ (1982). „Future Shock“ достига до №2 в британската класация за албуми. В края на 1982 г. Гилън разпуска групата и по лекарска препоръка дава почивка на гласа си.
Следва една от най-неочакваните глави в кариерата му. През 1983 г. Иън Гилън се присъединява към Black Sabbath и записва „Born Again“. Това остава единственият студиен албум на легендарната група с него като вокалист. След излизането му Black Sabbath тръгват на световно турне, продължило до началото на март 1984 г.
Точно тогава идва възможността за възстановяване на класическия състав на Deep Purple. Иън Гилън, Ричи Блекмор, Джон Лорд, Роджър Глоувър и Иън Пейс отново се събират и през 1984 г. издават „Perfect Strangers“. Албумът се превръща в едно от големите рок завръщания на десетилетието. През 1987 г. следва „The House of Blue Light“, но отношенията между Гилън и Блекмор отново се влошават. Този път вокалистът е освободен от групата.
Междувременно Гилън и Роджър Глоувър записват „Accidentally on Purpose“, издаден през 1988 г. След раздялата с Deep Purple певецът се връща към собствените си проекти. „Naked Thunder“ излиза през 1990 г. и е първият студиен албум, издаден изцяло под името Ian Gillan, а година по-късно следва „Toolbox“.
Албумът „Cherkazoo and Other Stories“, появил се през 1992 г., има по-различна история. Материалът не е записан от нова група на Гилън през същата година. Основата му идва от по-стари записи и от музикалния проект „Cherkazoo“, върху който Гилън и Глоувър работят периодично още през първата половина на 70-те години.
През август 1992 г. идва ново обаждане от Deep Purple. Гилън се завръща и групата записва „The Battle Rages On…“, издаден през 1993 г. Напрежението с Блекмор обаче достига нов връх по време на турнето. На 17 ноември 1993 г. китаристът свири последния си концерт като член на Deep Purple и напуска групата. Джо Сатриани временно поема китарата, а по-късно постоянен член става Стив Морс. Гилън остава в Deep Purple и продължава с групата и през следващите десетилетия.
Следват „Purpendicular“ (1996), „Abandon“ (1998), „Bananas“ (2003) и „Rapture of the Deep“ (2005). Джон Лорд се оттегля от групата в началото на новия век, а мястото му на клавишните заема Дон Еъри. През 2013 г. Deep Purple започват нов успешен период с продуцента Боб Езрин и албума „NOW What?!“, последван от „inFinite“ (2017), „Whoosh!“ (2020), албума с кавъри „Turning to Crime“ (2021) и „=1“ (2024). След оттеглянето на Стив Морс през 2022 г. китарист на групата става Саймън Макбрайд.
Гилън продължава и работата извън Deep Purple. „Dreamcatcher“ излиза през 1997 г., а през 2006 г. той отбелязва четири десетилетия като звукозаписен артист с „Gillan’s Inn“. В проекта участват музиканти като Тони Айоми, Рони Джеймс Дио, Джо Сатриани, Яник Герс, Ули Джон Рот, Джеф Хийли и членове на Deep Purple. През 2009 г. издава „One Eye to Morocco“, първия си албум с изцяло нов солов материал от повече от десетилетие.
Приятелството му с Тони Айоми също продължава дълго след Black Sabbath. През 2011 г. двамата създават благотворителния проект WhoCares, а през 2012 г. излиза албумът „Ian Gillan & Tony Iommi: WhoCares“. Сред целите на проекта е събирането на средства за музикално училище в арменския град Гюмри.
През 2016 г. Deep Purple са въведени в Залата на славата на рокендрола. Групата продължава да записва и да изнася концерти, а Гилън остава нейният глас.
През 2026 г. историята получава още една глава. На 3 юли Deep Purple издават „SPLAT!“ – 24-тия си студиен албум, отново с Боб Езрин като продуцент. Групата обявява мащабно турне с десетки концерти на три континента, а сред датите е и София на 29 септември 2026 г.
Само няколко седмици след излизането на „SPLAT!“ се случва и среща, която дълго изглежда почти невъзможна. На 12 август 2026 г. Ричи Блекмор се качва на сцената с Deep Purple в Уонто, Ню Йорк, и свири „Smoke on the Water“. Това е първата му концертна поява с групата след напускането през 1993 г. До него са Иън Гилън, Роджър Глоувър и Иън Пейс, както и сегашните членове Дон Еъри и Саймън Макбрайд. Гилън посреща стария си съмишленик топло, а Блекмор по-късно определя срещата като начин да бъдат излекувани старите рани.
Сред най-интересните моменти в биографията на Иън Гилън остава участието му в „Исус Христос суперзвезда“. Рок операта на Андрю Лойд Уебър и Тим Райс първо се появява като концептуален двоен албум през 1970 г., а Гилън изпълнява партията на Исус. Успехът на записа проправя пътя към сценичната постановка на Бродуей през 1971 г.
По-късно Гилън получава възможност да участва и във филмовата версия на Норман Джуисън, но отказва и избира ангажиментите си с Deep Purple. Във филма от 1973 г. ролята на Исус е поверена на Тед Нийли. Така един от най-разпознаваемите гласове в историята на хард рока остава и първият глас на Исус от оригиналния запис на „Исус Христос суперзвезда“.
Завършил е журналистика, работил е в радио и онлайн издания. Обича хубавото кафе, джаза на живо и често сменя града заради нови преживявания. Свободното си време посвещава на спорт, кулинарни експерименти и пътувания.
