Жан-Мишел Жар е легендарен френски композитор, музикален продуцент и един от пионерите на електронната музика, роден през 1948 г. в Лион. Баща му Морис Жар също е прочут композитор, автор на музиката към филми като „Лорънс Арабски“, „Доктор Живаго“ и „Пътуване до Индия“, донесли му три награди „Оскар“.
Жан-Мишел започва да учи пиано още като дете, а по-късно изучава хармония и контрапункт в Парижката консерватория. Като тийнейджър сформира групата Mystère IV, а през втората половина на 60-те свири на китара и в The Dustbins. Постепенно интересът му се измества от традиционните инструменти към възможностите на записания звук, магнетофонните ленти, радиото и електронните устройства.
В края на 60-те години попада в Groupe de Recherches Musicales, свързана с пионера на конкретната музика Пиер Шафер. Именно там окончателно се оформя интересът му към идеята, че музиката може да бъде изграждана не само от ноти, а от всеки възможен звук.
Първото му официално издание е сингълът „La Cage / Erosmachine“ от 1971 г. През същата година Жар създава музиката за балета „AOR“, представен в Парижката опера. Година по-късно излиза „Deserted Palace“, първият му самостоятелен албум, а през 1973 г. композира музиката към филма „Les Granges Brûlées“ с Ален Делон и Симон Синьоре. По това време пише и продуцира музика за френски изпълнители като Франсоаз Арди, Жерар Ленорман и Кристоф.
Истинският пробив идва през 1976 г. с „Oxygène“. Жар записва албума в домашното си студио в Париж, използвайки аналогови синтезатори и друга електронна техника. Международното му разпространение през Polydor превръща „Oxygène“ в световен успех, а „Oxygène Part IV“ става най-разпознаваемата му композиция. Днес албумът е смятан за една от ключовите записи в историята на електронната музика и за произведение, помогнало жанрът да достигне до масовата публика.
През 1978 г. излиза „Equinoxe“, в който Жар продължава започнатото с „Oxygène“, но добавя повече ритъм и динамика. Година по-късно следва събитие, което променя представите за това как може да изглежда концертът на електронен музикант. На 14 юли 1979 г. Жар превръща площад „Конкорд“ в Париж в огромна сцена от звук, светлина и прожекции. Спектакълът събира около един милион души и му носи първия световен рекорд на „Гинес“ за концертна публика.
През 1981 г. излиза „Magnetic Fields“. Същата година Жар става първият западен музикант, официално поканен да изнесе концерти в Китай след епохата на Мао Дзедун. Той прави пет концерта в Пекин и Шанхай, а историческото пътуване е документирано в двойния албум „The Concerts in China“.
През 1983 г. идва един от най-ексцентричните проекти в кариерата му. „Music for Supermarkets“ е издаден само в един физически екземпляр, който е продаден на търг, а оригиналните мастер ленти са унищожени. Жар обяснява жеста като протест срещу обезценяването на музиката и превръщането ѝ в обикновена стока за масово потребление. Албумът е излъчен веднъж по радиото, като самият музикант насърчава слушателите да го запишат.
През 1984 г. излиза „Zoolook“ – един от най-експерименталните албуми на Жар. В него човешки гласове и фрагменти от повече от 25 езика са превърнати чрез семплиране в част от самата музика. В проекта участват Лори Андерсън, Ейдриън Белю и Маркъс Милър, а използването на Fairlight CMI превръща „Zoolook“ в един от ранните примери за толкова мащабно творческо приложение на дигиталния семплинг.
Следващата огромна страница в кариерата му е написана през 1986 г. Тогава Жар създава „Rendez-Vous“ и подготвя грандиозен спектакъл в Хюстън по повод 150-годишнината на града и 25 години от създаването на космическия център на НАСА там.
Част от замисъла е астронавтът и саксофонист Роналд Макнеър да запише от борда на совалката „Чалънджър“ саксофонната партия за „Last Rendez-Vous“. Това би превърнало композицията в първото музикално произведение, записано в Космоса. На 28 януари 1986 г. обаче совалката се разпада малко след излитането и седемчленният ѝ екипаж загива. Композицията остава в албума под името „Last Rendez-Vous (Ron’s Piece)“ и е посветена на Макнеър.
Концертът в Хюстън все пак се състои на 5 април 1986 г. и привлича около 1,3 милиона души, като небостъргачите на града се превръщат в гигантски екрани за светлини, лазери и прожекции. По-късно през същата година Жар прави още един огромен спектакъл в родния Лион по време на посещението на папа Йоан Павел II.
През 1988 г. излиза „Revolutions“, а Жар изнася два прочути концерта в лондонските Доклендс върху плаваща сцена в Темза, въпреки проливния дъжд и силния вятър.
На 14 юли 1990 г. французинът отново превръща Париж в своя сцена. Концертът „Paris La Défense“ събира около 2,5 милиона души и поставя нов рекорд за публика. Същата година излиза и „Waiting for Cousteau“, вдъхновен от подводния свят на прочутия изследовател Жак-Ив Кусто.
През 1993 г. излиза „Chronologie“, след което Жар предприема първото си истинско европейско турне. Той вече е и посланик на добра воля на ЮНЕСКО, а през следващите десетилетия неведнъж използва музиката и мащабните си спектакли, за да насочва внимание към екологични и обществени теми.
През 1997 г. се връща към албума, променил живота му, с „Oxygène 7-13“. На 6 септември същата година изнася гигантски концерт пред Московския държавен университет по случай 850-годишнината на Москва. Данните за публиката варират според начина на броене – около половин милион души са в официалната зона, а още приблизително три милиона наблюдават спектакъла от околните пространства. По време на концерта Жар осъществява и жива видеовръзка с космонавтите на станция „Мир“.
В нощта срещу 1 януари 2000 г. той посреща новото хилядолетие в подножието на пирамидите в Гиза. Спектакълът „The Twelve Dreams of the Sun“ продължава от залез до изгрев и събира електронна музика, симфоничен оркестър, хор и традиционни арабски изпълнители пред около 120 000 души.
През 2000 г. излиза „Metamorphoses“ – първият албум на Жар, в който човешкият глас заема толкова централно място. В него участват Лори Андерсън, Наташа Атлас, Шарън Кор и други певици. Година по-късно Жар работи с любимия си писател фантаст Артър Кларк за спектакъла „2001: Rendez-Vous in Space“ в Окинава, Япония.
Следват „Sessions 2000“ през 2002 г., „Geometry of Love“ през 2003 г. и „AERO“ през 2004 г. Последният е създаден специално за многоканален звук и предлага 360-градусово звуково преживяване. През октомври 2004 г. Жар отново се връща в Китай с мащабни концерти в Забранения град и на площад „Тянанмън“ в Пекин.
През 2005 г. по покана на Лех Валенса Жар изнася концерт в корабостроителницата в Гданск по повод 25-годишнината на движението „Солидарност“. На 16 декември 2006 г. следва „Water for Life“ в Мерзуга, Мароко. Концертът в Сахара е организиран съвместно с ЮНЕСКО и насочва вниманието към проблема с достъпа до вода.
Жар обаче никога не се превръща в музикант, който живее единствено от славното си минало. През 2015 и 2016 г. издава двете части на проекта „Electronica“, в които работи с представители на няколко поколения електронна музика – Моби, Tangerine Dream, M83, Massive Attack, Гари Нюман, The Orb, Армин ван Бюрен, Ханс Цимер и дори Едуард Сноудън. „Electronica 1: The Time Machine“ му носи номинация за Grammy за най-добър денс/електронен албум.
През 2016 г., точно 40 години след първия „Oxygène“, се появява „Oxygène 3“, а през 2018 г. Жар издава „Equinoxe Infinity“ и ретроспективния „Planet Jarre“. Същата година свири и на фестивала Coachella.
В новогодишната нощ на 2020 срещу 2021 г. Жар отново доказва, че не се страхува да премести концертите си в съвсем различна среда. „Welcome to the Other Side“ е излъчен от виртуално пресъздадена катедрала „Нотр Дам“ и според официалните данни достига до повече от 75 милиона зрители чрез телевизия, интернет и VR платформи. През 2021 г. излиза и „Amazônia“, създаден като музикален съпровод към фотографския проект за Амазония на Себастиао Салгадо. Същата година френският президент Еманюел Макрон удостоява Жар със званието командир на Ордена на Почетния легион.
През 2022 г. идва „Oxymore“ – 22-рият му студиен албум и поредният опит да изпревари технологиите, вместо да ги догонва. Проектът е създаден от самото начало за многоканален и бинаурален звук и е посветен на Пиер Анри, една от големите фигури на френската електронна музика.
На Коледа през 2023 г. Жар превръща Огледалната зала във Версай в сцена за „Versailles 400“ – хибриден концерт пред публика и едновременно във виртуална реалност, създаден за 400-годишнината на двореца. Записът от спектакъла излиза като албум през 2024 г.
На 12 май 2024 г. следва „Bridge From The Future“ в Братислава. Над 100 000 души наблюдават спектакъла, в който участват Словашката филхармония и хорът ѝ, а специален гост е китаристът на Queen Брайън Мей. Двамата изпълняват заедно и нова интерпретация на Деветата симфония „Из Новия свят“ на Антонин Дворжак. Шоуто включва лазери, фойерверки и балет от 400 дрона.
На 8 септември същата година Жар открива електронната част от церемонията по закриването на Паралимпийските игри в Париж на „Стад дьо Франс“, предавайки символично щафетата на новите поколения френски електронни артисти.
През февруари 2025 г. „Zoolook“ се завръща с юбилейно ремастерирано издание, включващо и бонус композицията „Moon Machine“. На 5 септември излиза и „Live in Bratislava“, пълният аудио-визуален запис на спектакъла с Брайън Мей. А българските почитатели на Жар получават своята среща с него на 23 юни 2025 г., когато музикантът изнася концерт на столичния колодрум „Арена София“.
И през 2026 г. Жан-Мишел Жар продължава да е на сцена. Лятното му европейско турне започна на 19 юни в полския град Радом и премина през Гърция, Испания, Франция и Италия. В програмата му остава и участие на Amsterdam Dance Event на 21 октомври.
В същото време той подготвя и „Machines: A History of Electronic Music“ – мащабно илюстровано издание, посветено на историята на електронния звук и на повече от 80 инструмента, които са го оформяли. Сред участниците в проекта са Пийт Тауншенд, Армин ван Бюрен, Гари Нюман и Джилиан Гилбърт. Книгата трябва да излезе във Великобритания на 8 октомври и в САЩ на 17 ноември 2026 г.
Днес официалната дискография на Жар включва 22 студийни албума, а продажбите на музиката му надхвърлят 85 милиона копия по света. От домашния запис на „Oxygène“ до виртуалната реалност, пространствения звук, изкуствения интелект и дроновете той продължава да търси следващия начин, по който технологията може да се превърне в музика.
А една от най-смелите му мечти все още чака своя момент. Неговият приятел Артър Кларк, авторът на „2001: Космическа одисея“, някога му казал: „Един ден ще направиш концерт на Луната“. Жар отговорил, че там няма атмосфера, през която звукът да се разпространява. Кларк обаче бил сигурен, че музикантът ще намери начин.
Познавайки Жан-Мишел Жар, човек трудно би се обзаложил срещу него.
Завършил е журналистика, работил е в радио и онлайн издания. Обича хубавото кафе, джаза на живо и често сменя града заради нови преживявания. Свободното си време посвещава на спорт, кулинарни експерименти и пътувания.
