Фейт Хил, чието рождено име е Одри Фейт Пери, е американска певица, продуцент и актриса, носителка на пет награди Grammy. С над 40 милиона продадени албума по света и поредица от хитове на върха на кънтри и поп класациите тя се нарежда сред най-успешните кънтри изпълнителки на своето поколение.
Родена е през 1967 г. в щата Мисисипи и е осиновена още като бебе от Една и Тед Пери. Израства заедно с двамата им биологични синове в малкото градче Стар, в силно религиозно семейство. Започва да пее в църквата още като дете, а първата ѝ публична изява е на седем години, когато пее на събитие на младежката организация 4-H.
През август 1976 г., броени седмици преди деветия си рожден ден, Фейт присъства на концерт на Елвис Пресли в Джаксън. Изживяването оставя огромно впечатление у нея. Като тийнейджър пее госпъл в местни църкви, а на 17 години вече има собствена група, с която участва по родеа и местни събития.
След завършването на училище Фейт постъпва в Hinds Junior College, но остава там за кратко. На 19 години заминава за Нашвил с ясната цел да стане кънтри певица. Първите години са далеч от бляскави – продава тениски, работи за кратко в McDonald’s и е рецепционистка в музикална издателска компания. Междувременно записва демозаписи и пее като беквокалистка.
През 1988 г. се омъжва за музикалния издател Даниел Хил и именно неговата фамилия по-късно остава нейното сценично име. Големият шанс идва, когато Фейт пее беквокали на автора и изпълнител Гари Бър в прочутия Bluebird Café в Нашвил. Там привлича вниманието на представител на Warner Bros. Records и скоро получава договор за записи.
Дебютният ѝ албум „Take Me as I Am“ излиза през 1993 г. и превръща неизвестната дотогава певица в новата звезда на американското кънтри. Първият ѝ сингъл „Wild One“ прекарва четири поредни седмици на първото място в кънтри класацията на Billboard – постижение, което жена изпълнител не е постигала с дебютния си сингъл от около 30 години.
Следва версията ѝ на „Piece of My Heart“, която също оглавява кънтри класацията. „Take Me as I Am“ достига тройно платинен статус в САЩ и поставя началото на кариера, която скоро ще изведе Фейт далеч извън границите на кънтри музиката.
Успехът съвпада с големи промени и в личния ѝ живот. В началото на 90-те Фейт започва да търси биологичното си семейство и през 1993 г. среща своята биологична майка. Година по-късно бракът ѝ с Даниел Хил приключва с развод.
Вторият ѝ албум „It Matters to Me“ излиза през 1995 г. и затвърждава успеха ѝ. Заглавната песен става поредният ѝ хит на върха на кънтри класациите. По това време Фейт вече е сред най-разпознаваемите нови лица на жанра.
През пролетта на 1996 г. тя тръгва на турне с Тим Макгроу. Между двамата бързо пламва връзка и на 6 октомври същата година се женят. През следващите години се раждат трите им дъщери – Грейси, Маги и Одри. Семейството се превръща в неизменна част от публичния образ и на двамата изпълнители.
През 1997 г. Фейт и Тим записват „It’s Your Love“. Песента остава шест седмици на върха на кънтри класацията и се превръща в един от емблематичните им дуети.
Албумът „Faith“, излязъл през 1998 г., показва все по-силния интерес на певицата към поп звученето. „This Kiss“ се превръща в огромен кросоувър хит и носи на Фейт първото ѝ влизане в челната десетка на Billboard Hot 100.
Истинският световен пробив идва година по-късно с „Breathe“. Албумът оглавява Billboard 200 и кънтри класацията за албуми, а заглавната песен достига до второто място в Billboard Hot 100. В края на 2000 г. Billboard я обявява за най-успешния сингъл на годината в Hot 100.
„Breathe“ носи на Фейт три награди Grammy през 2001 г. – за най-добър кънтри албум, за най-добро женско кънтри вокално изпълнение със заглавната песен и за най-добра кънтри вокална колаборация за „Let’s Make Love“ с Тим Макгроу. По-късно към колекцията ѝ се добавят още две статуетки и общият им брой става пет.
Същият период ражда и една от най-разпознаваемите песни в кариерата ѝ – „There You’ll Be“, записана за филма „Пърл Харбър“. Баладата се превръща в международен хит и носи на Фейт номинация за Grammy за най-добро женско поп вокално изпълнение.
През 2002 г. излиза „Cry“. Албумът дебютира под № 1 в Billboard 200, а заглавната песен носи на певицата поредната награда Grammy – този път за най-добро женско кънтри вокално изпълнение.
Три години по-късно Фейт се връща по-осезаемо към кънтри корените си с „Fireflies“. Албумът отново влиза директно на първото място в Billboard 200. Сред най-големите му хитове е „Mississippi Girl“, своеобразно намигване към произхода на певицата и към хората, които смятат, че световният успех я е променил.
Друг сингъл от албума – „Like We Never Loved at All“, записан с Тим Макгроу, печели Grammy за най-добра кънтри вокална колаборация. През 2008 г. Фейт издава и първия си коледен албум „Joy to the World“. Между 2007 и 2012 г. гласът ѝ се превръща и в неизменна част от американските неделни вечери с изпълнението на началната тема на NBC Sunday Night Football.
През 2011 г. певицата представя „Come Home“ и започва да говори за нов студиен албум. Година по-късно излиза още един сингъл – „American Heart“. Проектът, за който са предназначени тези песни, обаче така и не достига до пазара.
Това не означава край на музикалната ѝ кариера. През 2017 г., повече от две десетилетия след началото на любовната и професионалната им история, Фейт Хил и Тим Макгроу издават първия си общ албум – „The Rest of Our Life“. Преди него се появява сингълът „Speak to a Girl“, който връща двойката в челната десетка на кънтри класацията на Billboard.
След музиката идва и голямата им обща актьорска роля. През 2021 г. Фейт Хил и Тим Макгроу застават един до друг в сериала „1883“, предистория на „Йелоустоун“. Тя играе Маргарет Дътън, а съпругът ѝ – Джеймс Дътън. За Хил това е най-мащабната актьорска роля в кариерата ѝ и ново доказателство, че сцената далеч не е единственото място, на което се чувства у дома.
Завършил е журналистика, работил е в радио и онлайн издания. Обича хубавото кафе, джаза на живо и често сменя града заради нови преживявания. Свободното си време посвещава на спорт, кулинарни експерименти и пътувания.
