Глория Гейнър е родена като Глория Фоулс през 1943 г. в Нюарк, Ню Джърси. Израства в голямо и музикално семейство. Баща ѝ свири на китара и укулеле и пее професионално в нощни клубове. Трима от братята ѝ пък участват в госпъл квартет. Малката Глория обаче не е допусната в групата, защото е момиче, а най-малкият ѝ брат Артър остава извън нея, защото е твърде малък.
Кариерата ѝ започва през 60-те години, когато пее с джаз и R&B групата Soul Satisfiers. През 1965 г. излиза и първият ѝ солов сингъл „She’ll Be Sorry“. Истинският пробив идва през 1974 г. Нейната версия на „Never Can Say Goodbye“ се превръща в един от ранните големи хитове на зараждащата се диско ера. Песента достига №9 в американския Billboard Hot 100 и №2 във Великобритания.
Голямата песен обаче тепърва предстои. „I Will Survive“ е записана през 1978 г. и първоначално е пусната като Б страна на сингъла „Substitute“. Диджеите започват да предпочитат именно нея и реакцията на публиката принуждава звукозаписната компания да обърне ролите на двете песни. През 1979 г. „I Will Survive“ оглавява класациите от двете страни на Атлантика и постепенно се превръща в химн на силата, независимостта и оцеляването.
За самата Гейнър думите имат и много лично значение. Малко преди записването на песента тя претърпява тежко падане на сцената и сериозно уврежда гръбначния си стълб. Възстановяването е продължително и именно през този период посланието на „I Will Survive“ придобива за нея съвсем друг смисъл.
През 1980 г. песента носи на Глория Гейнър Grammy за най-добър диско запис. Любопитното е, че категорията съществува само през тази една година. А това прави „I Will Survive“ първия и единствен победител в нея. Десетилетия по-късно записът е избран и за Националния регистър на звукозаписите на Библиотеката на Конгреса заради своето културно, историческо и художествено значение.
Сред другите големи песни на Гейнър са „Let Me Know (I Have a Right)“ от 1979 г. и „I Am What I Am“ от 1983 г. Последната достига №13 във Великобритания в началото на 1984 г. Макар след разцвета на диското певицата да присъства по-рядко в американските поп класации, популярността ѝ в Европа остава сериозна, а през 90-те години новата вълна от интерес към диско музиката връща и част от старите ѝ хитове в класациите.
Вярата заема все по-важно място в живота ѝ още от 80-те години. След години на лични изпитания Гейнър се обръща все по-силно към християнството, което постепенно започва да присъства и в музиката ѝ. През 2019 г. издава първия си пълноценен госпъл албум „Testimony“. Година по-късно той ѝ носи второто Grammy в кариерата, този път за най-добър roots gospel албум, точно 40 години след наградата за „I Will Survive“.
„Вярата е всичко. Вярата е основата на музиката ми“, казва Гейнър в интервю през 2025 г. Тя не крие, че именно отношенията ѝ с Бог са сред основните източници на сила и вдъхновение както в живота, така и в творчеството ѝ.
Историята ѝ получава нов живот и на екрана. Документалният филм „Gloria Gaynor: I Will Survive“ проследява личните и професионалните ѝ изпитания и дългия път до създаването на „Testimony“. През 2025 г. Lifetime показва и игралния биографичен филм „Robin Roberts Presents: I Will Survive: The Gloria Gaynor Story“, в който певицата е изиграна от Хоакина Калюканго.
И Глория Гейнър съвсем не живее само със старите си хитове. През юни 2025 г. издава петпесенното EP „Happy Tears“, а сингъла „Fida Known“ определя като своеобразна „втора глава“ на „I Will Survive“. Същата година тя е сред отличените с Kennedy Center Honors за приноса си към американската култура и сценичните изкуства.
Завършил е журналистика, работил е в радио и онлайн издания. Обича хубавото кафе, джаза на живо и често сменя града заради нови преживявания. Свободното си време посвещава на спорт, кулинарни експерименти и пътувания.
