Когато си помислим за Аржентина, тангото е едно от първите неща, които ни идват наум. Красив, но и сложен танц, изпълнен със страст, огън и магия, които ни пренасят в друго измерение и карат сърцата ни да бият силно…
А датата 11 декември е избрана неслучайно за Международен ден на тангото. Това е рождената дата на две от най-известните личности в историята на най-чувствения и изкусителен танц. През 1890 г. е роден певецът и композитор Карлос Гардел, а през 1899 г. – цигуларят и композитор Хулио Де Каро. Вероятно точно заради важността на тази дата през 1977 година 11 декември е обявен за Национален ден на тангото в Аржентина, като постепенно той придобива международна популярност.
Днес ви представяме няколко факта за този изключителен танц, които със сигурност ще ви накарат поне малко да искате да усетите от неговата магичност и да се оставите на ритъма на танца.
1. Този отличителен и чувствен танц съществува от век и половина и непрекъснато се променя и развива, без да губи своите аржентински корени. Първата издадена танго песен се казва „Tomá Mate Ché“ („Пий чай от мате“). Мате е много популярен вид чай (с вкус на зелен чай) в Аржентина и Бразилия.
2. Тангото възниква в бедните и необлагодетелствани райони на пристанищата на Буенос Айрес. Подобно на джаза, този танц се заражда сред бедната работническа класа. Започва да се танцува в средата на XIX век в южната част на Буенос Айрес, където африканските и европейските имигранти танцуват по улиците и в публичните домове. Поради тази причина тангото е смесица от европейски, африкански и гаучо стилове.
3. Първоначално тангото е мъжки танц в най-ниските слоеве на аржентинското общество. За да покажат своята сила и сръчност, мъжете организират „боеве“ под съзвучието на музика. Особено важно е да се поеме инициативата в танца. Печели този, който надделява и води другия.
4. Тангото става популярно поради недостиг на жени. По-голямата част от имигрантите отиват в Буенос Айрес с икономически цели: да съберат достатъчно пари и да се върнат при семействата си, затова повечето имигранти са мъже. Всъщност през 1914 г. в Аржентина има 100 000 повече мъже, отколкото жени. Единственият начин мъжът да се доближи до жена е бил или да отиде в публичен дом или да танцува, следователно да се научи да бъде добър танцьор. Тангото често се е провеждало в публичните домове, едни от малкото места за срещи между висшата и работническата класа. Не е изненадващо, че тангото излъчва страст, копнеж и сексуалност. Както се казва в известната поговорка: „Тангото е вертикален израз на хоризонтално желание“.
Вижте 10 факта за тангото, които може би не знаете, в
електронното списание 10-те най®
10-те най ® събира най-забавните, любопитни, скандални и дори шокиращи истории – от музика и кино, през храни и места, които си струва да се посетят. 10-те най® е хора и животни, цифри и литературни герои, догадки и научни открития.
