Дали от слънцето и задуха в палатката, или от ранобудните съпалатници наоколо, с Дани се събудихме се към 09:30. Подадохме носовете си навън и се захванахме с типичните за сутринта неща.
Вече разсънени, закусихме със сандвичи, цигари и кафета, а някои – директно с мастика. Събрали сили, се хванахме да пооправим малко багаж набързо и облякохме вторите носии. По пътечката към фестивала срещахме хора по ризи със слънчеви очила на главата, фотоапарат през рамо и телефон в ръка – сблъсък на минало и съвремие.
С Дани си бяхме поставили цел за този ден: да помолим колкото може повече фотографи да ни снимат, защото нямахме право да се снимаме сами. След като обиколихме фестивалната територия и приключихме с мисията си, вече беше станало обяд и се заситихме с питка на жар, пилешка и бобена чорба.
Настанихме се на чергите при компанията ни, която тактично се беше разположила на сянка под дърветата. Хапнахме, а за десерт се почерпихме с дундурма (сладолед) и кукуруз (царевица).
Докато част от роднините подремваха на сенчица или довършваха кочана царевица, ние решихме да се изкъпем. Банята беше предварително нагласена от компанията ни, които са експерти в палаткуването и бяха донесли палатката си за къпане.
Изкъпани и освежени се завърнахме към фестивалната територия. Напът към сергийките минавахме покрай всякакви хора: малки дечица с традиционни пояси и забрадчици, майки с бебета, млади двойки с родителите си, възрастни хора, всеки прошарен с носия.
Стигнахме до набелязаните майстори – няколко дърводелеца и един ковач. Сдобихме с дървени лъжици и солнички, а от ковача си харесахме метални щипки и подкова за късмет. След като Дани взе изделията на ковача в ръцете си, майсторът ги обгърна с ръка и изпълни традиционно наричане за здраве, щастие и късмет.
Спуснахме се към Хорището точно навреме, за да гледаме борбата. Хората бяха насядали около „арената“ (която беше просто оградена част от поляната) и ние се присъединихме към тях. Битките ставаха все по-ужесточени с всяка следваща категория, а някои от участниците дори залитаха и в публиката.
След достойното представяне на борците, с Дани се завърнахме набързо при палатките, взехме си наметките за вечерта и се паркирахме пред сцената на Хорището, готови да се насладим на българския фолклор. Сред програмата беше включено и интересното изпълнение на гост-танцьорите от Унгария.
Когато се стъмни, изиграхме няколко хора и от сцената помолиха да освободим Хорището, за да запалят Олелията. Отдръпнахме се да си починем на чергите и видяхме как от горната част на хълма плавно се спускаха две колони с младежи, всеки държащ запалена факла в ръка.
Стигнаха до натрупаните дърва в центъра на Хорището, обиколиха ги веднъж и допряха факлите си до тях. Огънят се издигна и музиката засвири. Всички се втурнахме да танцуваме, добрахме се, макар и трудно, до огъня, а пламтящите му езици танцуваха във въздуха заедно с нас.
След като изтанцувахме силите си, се оттеглихме за почивка на чергите. Слушахме народните певци и певици, наблюдавахме огъня, хората, които се вият около него и се потапяхме все повече в миналото.
Тази вечер напуснахме фестивала малко по-рано от предната, защото знаехме, че на следващия ден ни очаква дълъг път. Заспахме в палатката, а от Хорището се чуваха гласът на Деси Добрева и провиквания от завилото се хоро.
Вижте Фестивалът в Жеравна от първо лице (част 1)
Вижте Фестивалът в Жеравна от първо лице (част 3)
Ивелина обича да чете и да твори. Писането и фотографията са нейна страст. В свободното си време осъществява пъклени планове за щуротии. Разпуска с танци и е винаги готова за приключения.
