Според официалните данни историята на риалити жанра започва в САЩ през 1948 г. с тв сериите „Скрита камера“. Идеята за тях идва след небивалата популярност на радиопредаването „Скрит микрофон“, записващо реакциите на случайни хора в неочаквани ситуации.
И ако това са родителите на съвременните шоута, запознайте се и с техните „дядо и баба“ – Ханс и Хели. След щурма на Берлин през 1945 г. победителите се натъкват на неочаквано богатство: хиляди филмови кутии със записи на телевизионни програми. Малко известен факт е, че сред немската продукция се открива и първообразът на първото риалити – „Семейни хроники – вечерите на Ханс и Хели“!
Снимките показват живота на млада неактьорска двойка – разговорите, разходките, скандалите, интимностите. Специалистите, които изследват лентите, са изненадани от идеята, запленени от сюжета и уверени, че Ханс и Хели са документирани с основната идеологическата задача – да покажат на младите германци „правилния начин на живот“ почти 50 години преди появата на първото истинско и шумно рекламирано риалити.
Рождението на жанра е свързано с нидерландския театрален продуцент Юп ван ден Енде и медийния магнат Джон де Мол. През 1994 г. те създават компанията Endemol и опитват да пробият с различни телевизионни проекти. Повечето от тях имат нисък рейтинг, но всичко се променя през 1997 г.
Тогава Юп, борейки скуката с всекидневната преса, прочита за американския научен експеримент „Биосфера 2“. В него 8 мъже и жени са изолирани под огромен купол в продължение на 3 години. Те трябва да поддържат екологичния баланс и да докажат възможностите за съществуване на хора в затворена система.
Ван ден Енде е впечатлен от това, че наред с битовите проблеми при „затворниците“ се наблюдават и психични изменения. В резултат на този акцент през 1999 г. по холандския тв канал Veronika се появява първият „Big Brother“! Заглавието е алюзия с романа на Оруел „1984“, където Големият Брат вижда всичко.
В първия „Big Brother“ влизат 10 мъже и жени на възраст между 22 и 49 години. Заснети са 10 000 часа, от които всекидневно се излъчват 35 минути. По това време всеки пети нидерландец следи шоуто, а на сайта на предаването са регистрирани 58 млн. посещения. Излъчената реклама носи на Endemol 7 млн. долара.
Впоследствие форматът се разпространява практически по целия свят и макар че във всяка държава се изменя в зависимост от местните особености, основната идея остава непроменена – да наблюдаваш живота на непознати хора, затворени в общо пространство. Официално сценарий за риалити не съществува, но никой опитен продуцент няма да разчита случайността да направи рейтинга.
Още по време на кастинга организаторите подбират най-активните, разкрепостени, неуравновесени и манипулируеми претенденти. Голяма роля при избора играят и психолозите. Всъщност присъствието на психолог в екипа става задължително след шведското издание на „Survivor“ през 1998 г. Тогава една от участничките, изгонена от своя отбор, се самоубива две седмици, след като напуска шоуто.
Историята помни и още неприятни инциденти: в щатския формат разгневен съквартирант напада друг с кухненски нож, а британската учителка Лиса Еванс е уволнена след участието ѝ в риалити проект. Училищните власти не могат да устоят на родителското възмущение, че децата им се образоват от жена, която се разголва по телевизията.
И ако англичаните се възмущават от семпли нуди сцени, нидерландците упорито продължават да експериментират с нервите на своите зрители. През 2005 г. се появява шоуто „Spuiten en Slikken“ (свободен превод „Свърши и гълтай“). В него единият от водещите – 26-годишният Филемон, употребява наркотици и прави секс на живо, а после разказва за своите усещания. В същото време вторият водещ – Тиес, разпитва гостите в студиото за предпочитанията им в любовната или наркосферата.
Съвсем естествено шоуто се сблъсква с вълна от негодувание, но либерална Нидерландия не спира програмата. Самият продуцент Сйорд ван ден Броек признава, че някои от гледките са шокиращи, но точно те ще накарат младите хора да се замислят, преди да започнат да практикуват показаните сцени.
Унгарците също се записват в тв хрониките със скандален експеримент. През 2007 г. стартира шоу, което показва живота на проститутките в най-откровените му подробности. Въпреки високия рейтинг риалитито е свалено от ефир в резултат на масовото недоволство. Тогава продуцентите разбират, че всъщност хората обичат да гледат не това, което им харесва, а това, което ги възмущава.
Но може би приза за най-шокираща идея печелят отново нидерландците и проектът им „Големия донор“. Младата Лиза е смъртно болна. Сюжетът разкрива пътя до нейното решение на кого от трима претенденти да дари здравия си бъбрек. Чакащите трансплантация се опитват всячески да ѝ се харесат, а в решението си жената е съветвана от зрителския вот.
Програмата буквално взривява Нидерландия, като ангажира над 90% от зрителите. Скандалното риалити се обсъжда дори в парламента, но властите не посмяват да го закрият. Екипът излиза с железен аргумент – шоуто е в полза на обществото, защото насочва вниманието към проблемите на донорството. Всъщност по-късно продуцентите признават, че както Лиза, така и реципиентите са подставени лица, но това не пречи „проблемите на донорството“ да им донесат приход от над 10 млн. евро.
Разбира се, риалити форматите имат и своите бляскави герои, които печелят с усмивка и стават звезди буквално за една нощ. Носителката на Grammy Кели Кларксън е първият финалист в музикалното шоу „American Idol“; нашумялата тийнизпълнителка Карли Рей Джепсън е лице на „Canadian Idol“, а през 2000 г. немското шоу „Popstars“ е спечелено от 5 момичета, които сформират групата No Angels с лидер плевенчанката Люси Дяковска.
Може би най-популярният „продукт“ на риалити форматите обаче е Ким Кардашиян. Ким участва в шоу, наречено „Семейство Кардашиян“, показващо живота на нейната фамилия, както и в различни други тв проекти. През 2010 г. тя е най-високоплатената риалити звезда с приход от 6 млн. долара, като по нея въздишат освен зрителите и много популярни лица (особено след като „случайно“ в нета изтече видео с домашното ѝ порно).
След като надлежно обсъди любовните си авантюри във всички възможни предавания, Ким вече сложи точка в розовото си тефтерче до името на знаменития рапър Кание Уест. Тя обаче продължава да показва дупето си при всеки фотоизгоден повод, а той галено я нарича: „моята перфектна кучка“.
И ако Ким разбива със своето сексапилно тяло и красота, друга една риалити находка спечели зрителските сърца с прекрасния си глас и… грозота! През 2009-а Сюзън Бойл решава да се яви на кастинг в шоуто „Великобритания търси талант” и завинаги променя представата за поп звезда! Кадрите, в които тя пее „I Dreamed a Dream”, отдавна вече са легендарни след милиарди превъртания в мрежата.
Публиката, която посреща с насмешка 47-годишната (тогава) шотландка с вид на неподдържана домакиня, първо онемява, а после избухва в диви аплодисменти веднага щом Сюзън отваря уста! Журито е възхитено! 17.3 млн. британци гледат финала, уверени в успеха на своята нова любимка, но каква е изненадата, когато тя остава на второ място! Съмненията в предрешен вот не успокояват Сюзън и тя дори постъпва за кратко в психиатрична клиника. Никой обаче не може да ь отнеме международната слава, помогнала ѝ да сбъдне друга своя мечта – да пее пред папа Бенедикт XVI. Сюзън печели и още една трудна битка – тази за одобрението на добермана сред хората, оценяващи риалити звездите – Саймън Кауъл!
Известен като „Г-н Гаден“, Кауъл е най-популярният член на жури в риалити формати. Той е безцеремонен, жесток и нетактичен в оценките си към участниците. Не е прецедент да каже: „Това беше една от любимите ми песни… но вече не е!“ Самочувствието му позволява да критикува и вече утвърдени звезди: „Лейди Гага е най-скучният изпълнител в света!“ Освен остър език Саймън явно притежава и блестящ бизнес ум, защото сам създава риалити формати („X Factor“, „Америка търси талант“, „Обикновени хора пеят със звезди“, „Американски изобретател“ и др.).
Той е толкова емблематичен, че си спечелва признанието на медиите: „Ние живеем във времето на Саймън Кауъл!”, а автобиографията му заимства заглавието си от неговото любимо: „Не искам да бъда груб, обаче…“ Колкото и груб да е, жените са луди по него най-малкото защото е баснословно богат. По приходи от хората в бранша с него може да се мери само великата Опра Уинфри!
Сега и България тръпне в своя нов телевизионен сезон, за да намери новите си риалити герои. До момента видяхме как се откри животинският вид „пипируда“ (Стойка в сезон 1 на „Big Brother“); как рокаджия изпълнява чалга в „твърд“ вариант (Тома пее песен на Азис в „Music Idol 2“); как мъжете носят прашки (Радо Прашката, сезон 2 на „Big Brother“); как целият свят може да приглася на „Кен лий“ (Валентина Хасан пее като Марая Кери в кастинга за „Music Idol 2“); как Вили Казасян е незаменим (като жури в „Music Idol“); как една телевизионна водеща се влюби в риалити герой (Венета Райкова и Тишо от сезон 1 на „Big Brother“); как и звездите имат сърца (благотворителния сезон 3 на „VIP Brother“); как Васко Василев казва: “Пееш като русо магаре“ (X Factor); как се тегли кола, вързана за полов член (сезон 2 на „България търси талант“); как Мария Илиева целува фаворитката си Стела (X Factor); как Вера Маринова никога няма да остарее (като жури в „Dancing Stars“); как Любен Дилов-син казва: „Никой не е обещавал да бъде честно“ („България търси талант“); как се появи хитът „Селска пръчка“ (отново „България търси талант“)…
Многоточието ще допълним след финала на новата риалити година, за която се надяваме да е истински предизвикателна, категорично интересна и с най-силния „уау“ ефект, който сме гледали, защото за „Big Brother“ може да не е сигурно, но зрителят със сигурност вижда всичко.
Цвети Георгиева е водещ ПР експерт и един от най-популярните гласове в българския радиоефир. Тя е управляващ партньор в PR & Image компанията Directo Agency. Тясната ѝ специалност е: „Изграждане на позитивен имидж и силна репутация. Теория и практика на „аз“ представянето (Self presentation)“.
