И в нашия език, както и във всеки друг, удобно са се наместили доста думи от чужди езици. Те се делят на заемки и чуждици. Разликата е, че заемките са думи, за които нямаме съответствие в езика си – като например „кибрит“. А чуждиците са такива, за които вече съществуват български думи – като „мерси“ и „благодаря“.
Множество гръцки думи навлизат в езика ни в периода на Българското възраждане. По това време на явлението се е гледало особено негативно – считало се е, че заемките замърсяват езика. Това е причината някои от видните български езиковеди – Александър Теодоров-Балан и Иван Богоров – да се противопоставят на навлизането на нови думи, като създават цели речници с новоизмислени версии. Издава се и списанието „Чистобългарска наковалня за сладкодумство“ – заглавието само по себе си казва достатъчно.
В стремежа си да опазят езика ни чист, тези изследователи понякога са стигали до крайности, като са съставяли напълно неприложими думи. Такива езиковеди наричаме „пуристи“. Тук е мястото да отбележим, че на делото на Иван Богоров и Александър Теодоров-Балан дължим много красиви думи, които използваме и до днес: предимство, обноски, вестник, отговорник, дъждобран, чакалня и други. Нека обаче разгледаме някои от неизползваните думи на Иван Богоров, които в днешните времена звучат особено забавно:
- Драсни-пални клечица – кибрит
- Гостилня – хотел
- Земеопис – география
- Самораст – природа
- Крайка – точка
- Запирка – запетая
- Белезач – художник
- Плув – кораб
- Самоплув – параход
- Държавство – политика
- Словница – граматика
- Искреник – електричество
- Пътулка – паспорт
- Словник – текст
Днес ние създаваме речник на съкращенията, който е необходим за комуникацията ни в социалните мрежи. Това е езикът на новото поколение – той е изпълнен както с множество заемки, напълно необходими в ежедневието ни, така и откровени чуждици, срещу които Иван Богоров вероятно би се противопоставил. Те съставят, така да се каже, нашия нов речник. Затова е важно да правим разлика между заемките, които обогатяват езика ни, и чуждиците, които изместват родната реч.
Лора (да, като Лора на Яворов) е студент по българска филология. Голямата ѝ страст е към историите, раждащи се тихомълком и чакащи да бъдат разказани. Вярва, че във всеки от нас дебне поне едно от „седемте чудеса на света“ – писането и танцът са нейните.
