Около 20% от жертвите на домашно насилие са мъже. Засега почти няма предложения за помощ, а на мъжете продължава да не им се признава уязвимостта, анализира Ханс Пфайфер.
Тами Вайсенберг е уверен човек. Той е висок, красив мъж. Предприемач. Разказва историята си спокойно и замислено. Тами, жертвата? Но и не и типично клише: жертвата трябва да е малка, деликатна и слаба. Особено ако е мъж.
Отначало той има типичната мъжка мисъл: „Аз съм нейният спасител“, мисли си Тами Вайсенберг, когато среща новата си партньорка. Тя му разказва за опита си с насилието. За побоищата в старата ѝ връзка. За нещастието ѝ. Това го трогва. Иска да ѝ помогне, да я спаси. И да ѝ покаже, че мъжете могат да бъдат различни. Разбиращи. Като него. „Тогава не осъзнавах, че всичко това е просто лъжа, за да спечеля човек, който може да бъде експлоататор“, казва Вайсенберг. И така той се впуска във връзка в продължение на шест фатални години.
Емоционалната зависимост като ключ към насилието
Малко по малко животът на Тами и неговата партньорка се преплитат: общ апартамент, споделена банкова сметка, споделено ежедневие. Те са заплетени в зависимости от доста време, когато нещо се случва за първи път.
„Това се случи, когато отидохме в хотел на почивка, който не ѝ хареса“, казва Вайсенберг и тя не искаше да плати. Трябваше да я подкрепя и да кажа на хотелиера колко мръсно е мястото. Но не го направих, защото не исках да засрамвам човека. Вместо това се качих в колата. Когато се върнах, тя ме зашлеви силно и ми се разкрещя. Помислих си : „Уау, по-добре да не забравя да я подкрепям в бъдеще.“
„Чувствах се като неин слуга“
Приятелката му оправдава избухването: имала е трудно детство. Без обич, без стабилна връзка. Той приема оправданието. И така зависимостта нараства с годините: „Почувствах се като слуга, който винаги иска да угоди“.
Но никога не е достатъчно. И очакванията на приятелката му се увеличават с времето. Също насилствени ексцесии. Тами Вайсенберг е хоспитализиран със счупени кости и порязвания по тялото. Той обаче не се защитава. Години наред се надява, че един ден тя ще разбере, че това, което прави, е грешно.
Уязвимите мъже нямат място в обществото
Положението на Тами Вайсенберг е като при приблизително 26 000 мъже, които официално се регистрират като жертви в Германия в рамките на една година: Кой би повярвал на мъж, който казва: „Жена ми ме бие“? Защото уязвимият мъж, този, който не е извършителят, а жертвата, едва ли се взема на сериозно в обществото.
Вайсенберг се чувства парализиран: „Не можах да направя още една крачка. Страхувах се да не загубя социалния си образ, да не загубя работата си и изобщо да не ме възприемат не като засегнат човек, а като извършител. А страхът кара хората да се чувстват малки и затворени.“
Насилието срещу мъже: глобален феномен
Цифрите показват, че мъжете споделят подобен опит по целия свят. Според официалната статистика около 25% от всички жертви на домашно насилие в Мексико са мъже. В Кения, Нигерия или Гана безработицата и бедността са чести причини за партньорско насилие. А по света липсват специални предложения за помощ. В големите градове често има консултативни центрове за мъже, но за много жертви на насилие в селските райони пътят е твърде дълъг.
Вайсенберг успява да се освободи от токсичните им отношения. „По това време ми липсваше контактна точка, към която да се обърна със своите страхове и притеснения, особено като мъж. Ето защо по-късно основах група за взаимопомощ. И тогава осъзнах, че има много мъже, които се чувстват еднакво по различни начини.“ Групата за подкрепа вече се превърна в сдружение с нестопанска цел. В допълнение към консултирането на мъже в кризисни ситуации, той предлага няколко убежища за мъже, преживели насилие.
За Вайсенберг дебатът относно домашното насилие не е за откриване на нови пропуски между мъжете и жените. И многото консултативни центрове за мъже многократно посочват, че в крайна сметка жените са жертви на домашно насилие и че последиците за тях често са много по-драматични. Вайсенберг подчертава, че именно движението на жените и тяхната борба за равни права прави възможно повишаването на осведомеността относно насилието над мъжете. Тъй като жените започнаха да се съмняват в ролевите модели на половете много преди мъжете. За него тази битка още не е приключила.
