Увълчихме се, но си останахме овчедушни. Голямо драпане. Голяма говорилня. Токчета и копита настъпват зъби и заплетена вълна в родния обор.
В последно време беше модерно човек да се изказва по всякакви въпроси, без значение дали разбира от тях. Да говори много, без значение дали са измислици.
Срамно бе да не изразиш мнение и да си дадеш време да помислиш, преди да пуснеш в обращение някоя простотия. Колкото по-цинична бе някоя личност, толкова по-пленителна бе тя за дамите и не само.
Скромността се смяташе за недостатък, а привличането на внимание и високата самооценка бяха издигнати в култ.
Истината, която трябва да е най-силното оръжие, загуби значение. Не е достатъчно интересна и пикантна. Сега някой ще каже, че има няколко истини, че всеки има своя такава.
Не!
Истината е една. Всеки обаче я гледа през призмата, през която му е най-удобна, или дотам, докъдето стигат разбиранията му – интелектуален и емоционален капацитет.
Стигна се дотам, че ако няма полза от истината, тя просто не влиза в употреба. И как иначе, след като ценностната система е объркана.
Преди време децата бяха възпитавани в добродетел. Учеха ни да казваме „извинявай“, „благодаря“, „моля“, да питаме дали човекът до нас има нужда от помощ и ако има такава – да бъдем полезни. Да се изслушваме и разбираме, доколкото това е възможно.
После се появи новата вълна на възпитание, която гласеше:
- „Като те обидят, обиждай ги и ти“
- „Удари им шамар, за да защитиш позицията си“
- „Гледай на теб да ти е добре“
Малките хора бяха учени, че те са най-важни и никой няма право да им възразява. Или ако има такъв, то той трябва да докаже надмощието си.
Сега всеки може да прави каквото си поиска.
В някои страни децата могат да избират дали предпочитат да са момченца или момиченца, преди още хормоните да са забълбукали. Ако родителят им възрази на това тяхно решение, пък не дай Боже ги накаже, може да остане без рожбата си.
Какво си възпитаваме?
Представете си две семейства с различни ценности. Едното учи децата си да са добри, скромни и отзивчиви. Другото – да са егоисти, материалисти и да успяват на всяка цена.
Тъжно е, че вторите ще смачкат първите. А като пораснат ще възпитат и своите деца така. Бай Ганьо настъпва, а културата отстъпва. Страшно е. Чаканата справедливост се бави ли бави.
Но пък кой е обещал, че ще е честно?
Човек трябва да обича и себе си. Това е абсолютен факт. Истина е обаче, че трябва да цени останалите точно толкова, колкото и себе си.
Надявам се наглостта скоро да излезе от мода. В противен случай сме обречени.
Културата… Тази красива мъченица се използва от умелите дейци по различни начини.
Ако питаме чичко Google, той ще ни каже, че тя означава:
- Изтънчен вкус в областта на изящните изкуства и хуманитарните науки;
- Цялостен модел на човешкото познание, вярвания и поведение, зависещ от способността за символно мислене и социално образование;
- Комплект от споделени ценности, цели, поведения и практики, който е характерен за дадена организация или група;
Това добре, но е важно културата да е подплатена с добродетел, защото само тогава се осмисля.
Тя не трябва да е параден костюм за пред чужденците и важните клечки. По-добре би било да е част от съществото ни, от светогледа и общуването помежду ни, но това остава пожелание. Не защото е невъзможно, а защото у голяма част от хората липсва такова желание. Такива нямат потребност от чиста съвест, нито имат кяр.
Добрата новина е, че още има хора от другия вид.
Биляна е кукловод по образование. Интересува се от странни, смешни и понякога тъжни, но важни неща. Сред тях са култура, психология, политика, социология и др. Обича да пее, да чете приказки и да се забавлява. За нея журналистиката е начинът, по който е ангажирана с настоящето.
