Какво е да си мъжкар?

Вероятно сте чували, че някое момиче си търси мъжкар, който да я защитава и подкрепя, нуждае се от „силна мъжка фигура”. Много от вас се чудят какво точно се крие под определението за мъжкар и корени ли се то в паричните ресурси… А може би все още има романтично вярващи, че да си мъжкар е въпрос на характер. Или пък си мислят, че знаят какво е.

Еднозначен отговор на въпроса няма, но едно е сигурно – всяка жена би била очарована да бъде обгрижвана и дори притежавана. Но най-вече уважавана.

Не обръщайте внимание какво говори, а когато обичате или даже само харесвате една жена, много важно е да ѝ го показвате. Пък било то и като я ревнувате. Дори и привидно да се дразни, всяка една тайно мечтае да бъде „твоето момиче”, като именно това притежателно „твое” е ключово към сърцето ѝ.

Както знаете, да притежаваш нещо и да го заявяваш е един от признаците за мъжкарство, но не до степен да говорите за нея като за вещ. Има разлика между „моето момиче” и „това е мое”.

Но да си мъжкар не се проявява само в това. Означава и да си мъж на място – да си отговорен, принципен, искрен и да държиш на думите си. Да ги подкрепяш с дела. Да може да се разчита на теб. Да си стабилен, но изобщо не става дума само за финансовата част. Ще си кажете, да естествено, че става. Но всъщност не сте прави.

Мъжкарството се среща както в ратаите на село, така и в успелите бизнесмени и понякога помага да придобиеш средства, понякога пък и без тях си достатъчно стабилен и мъжкар. Въпреки че жените са основна мярка за мъжеството на един мъж, не са единствената, защото и сам мъжът е мъж, ако перифразираме известната поговорка.

Затова да поговорим за това какво прави един мъж мъжкар, извън отношенията му с жените… Защото, ако преди да срещнете „жената с главно Ж”, не сте имали качествата на мъжкар, после трудно ще ги придобиете. Ето няколко съвета над какво да поработите, за да се превърнете в силен и уверен мъж. А когато сте такъв, жените ще го оценят.

Научете да си бъдете самодостатъчни

Един мъжкар може да е грижи сам за себе си и семейството си. Един мъжкар знае как да се справи с всяка ситуация по интелигентен начин. Един мъжкар знае как да се погрижи за счупените кранове вкъщи, как да смени гума, как да наточи нож, как да сготви нещо бързо за след работа (о, да, мъжете готвят, не само това, мъжкарите готвят). Той знае и как да се защитава, не го е страх да се сбие дори, сигурен е, че няма да позволи никой от семейството му да пострада.

Той може и да пие, но не прекалява, не се притеснява да обърне някоя чашка при хубав повод или когато има нужда от разтуха. Никога обаче не го разказва като героична история тип „ако знаете на 14 юни 2007 година как се напих на плажа на Варна и какви простотии направих”… Изглежда жалко и… не е никак мъжкарско… Всъщност дори не е мъжко.

Мъжкарят е интелигентен

Той е начетен и информиран. Има познания в различни области, които му помагат да се справя с живота си. Някои от вас ще кажат, че животът ги е научил да се справят, не книгите. Те също ще имат право. Но животът не може да те научи на нищо, ако не си чел книги. Това е една масова заблуда. А фразата „не чета книги” изглежда повече смешна, отколкото мъжкарска. Мъжкарите не четат книги, те са заети да бъдат мъжкари? Е, не мога да се съглася, мъжкар е тип характер, не е поза или занимание, той е въпрос на много упорита работа по характера и убежденията ви.

Станете експерт в нещо

Никога не съм разбирала хората, които се занимават с десетки неща, но не са добри в нито едно, просто експериментират. Не че е лошо, напротив, но един човек, тук не става дума дори за пол, трябва да има своята област, в която да е най-компетентен. Това е и едно мъжкарство качество. Когато обаче сте специалист в нещо, то не ви дава право да омаловажавате усилията на „неспециалистите”, тъкмо обратното, дава ви право да ги окуражавате със съвети, да ги подкрепяте и напътствате, това определено е мъжкарско.

Важен компонент за един мъж са приятелите

В много случаи мъжкото приятелство е доста по-силно и лоялно от женското, признавам. На мен често ми се случва да призная, че съм имала и имам мъже добри приятели и да е много истинско и стабилно от това между жени (да, има приятелство между мъж и жена, но това е друга тема). Да имаш приятели, на които да разчиташ, с еднакви принципи и ценности е доста мъжкарско. Да имаш модел за подражание също. Сигурно всеки от вас има такъв, най-често това е роднина, баща, дядо, чичо, но напоследък се забелязва и тенденция да бъде публична личност. Няма лошо, само помислете дали личността, която ви вдъхновява наистина има тези качества, защото да си нечий идол е опасно, а да му подражаваш още повече.

Въпросът с емоциите

Не мога да кажа, че един мъжкар е суров и безразличен, но не мога и да потвърдя, че да избухваш в различни емоционални състояния е похвално. Тук пак идваме на въпроса със стабилността, емоционалната. Всеки си има криви моменти и да дам съвет как да се държиш, за да си мъжкар би било повърхностно. Единствено мога да кажа, че нито една от двете крайности не се радва на популярност сред жените, нито да избухнете в сълзи, нито да се държите като пън.

Гледайте умерено да показвате мнение, чувства, не оставяйте жената да се чуди какво си мислите! Не сме много добри в гадаенето, а често се стига и до недоразумения. Постарайте се да бъдете кратък и ясен, изчерпателен, но не твърде обстоятелствен, доста често едно изречение може да е много по-съдържателно от един абзац увъртания. Със сигурност да сте преми и директни е плюс, но без да бъдете груби, равновесието е възможно, само ако за миг се поставите на мястото на другия и си представите как бихте реагирали на негово място.

Тук ще ви изненадам, мъжкарят плаче. Е, не всеки ден и за всяко нещо. Не и пред хора, не публично. Той е чувствителен, но се отпуска само пред най-близките си хора, не обича да го виждат слаб. Иска да предизвиква възхищение и уважение, не съжаление и съчувствие.

Да сте мъжкари значи да бъдете себе си

Да не се опитвате да копирате любимите си актьори, футболисти, каквито и модели за подражание да следвате, не го правете дословно, губите себе си и често изглеждате смешен в чуждите очи. Обикновено именно на една увереност разстояние стои мъжкарят от лигльото.

Нищо не привлича повече от самоувереността. Но не арогантната самоувереност, а премерената, знаете, че можете да свършите нещо добре, но изобщо не сте единственият, който го може. Тя може да се изрази и в подкрепа към семейството си, защото да предадете своята увереност на близките си не само е мъжкарско, а е и възхитително.

То дори няма нищо общо с това да си мъж, много жени го правят правят по-добре от вас, а уж да си силен било главно мъжка черта (може би е отдавна разбита заблуда, но все пак нищо не ви пречи да сте силен мъж).

Мислете какво казвате и казвайте каквото мислите

Един мъжкар защитава аргументирано своите убеждения и не позволява да му бъде налагана необосновано чужда гледна точка. Той анализира различните перспективи и избира най-добре мотивираната.

Научете се да губите

Това може би е най-полезният съвет, но и най-трудно изпълнимият. Никой не обича да губи, това е нормално. Но никоя загуба не е окончателна, особено ако не приемате живота като състезание. В единия момент не се получава, но вие не спирайте да опитвате, упоритостта винаги е за уважение.

Нека обаче опитите ви не са на халост, премислете добре дали те ще ви донесат възвръщаемост или са само загуба на време, породена от свръхамбиция и болно желание за победа. Да грешиш и да го признаеш, това вече е велико. И мъжкарско. Че нали да загубиш и да сгрешиш, те са сродни, и двете са доста трудни за приемане, но мъжкарите го преодоляват. Няма как винаги да сте прави, да печелите и да сте успешни.

Но тъмните моменти минават, когато сте сигурни в себе си и имате предвид, че е временно. Научете се да признавате грешките си и да се извинявате. Но без да смятате, че можете да вършите всякакви своеволия и после да го замажете с едно извинение. Това вече би било злоупотреба. И не е мъжкарско. Дръжте се с уважение към останалите, не говоря само за жените. Сигурно някои от вас ще кажат, че е всекиму според заслугите. Е, ще ви разочаровам, не е съвсем така. Всекиму според възпитанието е.

Грижете се за себе си

За своя вътрешен свят, но и за своя външен вид. Двете са еднакво важни, не само, за да сте мъжкар в очите на другите, но и за да сте достоен за уважение в своите очи.

Поискайте помощ, когато ви е необходима

Вярно, казах да се справяте сами, но ми е ясно, че това невинаги е възможно. Затова не се колебайте да поискате подкрепа и да сте готов да я върнете. Тоест тук е важно не само да не сте твърде горди, за да поискате нечия протегната ръка, а и да знаете, че трябва да сте мъж на място и да сте там, където се нуждаят от вас.

Е, кандидат-мъжкари, надявам се, че съм била полезна. Мисля, че съветите ми никак не са неизпълними и дори много от вас вече живеят според тях. Да си мъжкар не било толкова трудно, а?