Клуб „Млади телци“
Това име се оказа магнит за много сегменти от населението. За месопреработвателите звучи тематично по работата. За почитателите на най-потентната зодия звучи като банка за семенна течност. За педофилите самото наличие на „млади“ в името ги препотява все едно са на концерт на Хора на варненските момчета. За всеки по нещо. Като бар „Наздраве“… Where everybody knows your name…
Аз съм шеф на клуба. Избраха ме, защото съм с дълга около педя коса и я нося в стил тъмната пикла от Тату, благодарение на което мязам на член на СЕМ.
Дори ми подариха папионка.
Дойде да се записва в клуба Олга. Идвала от Коми. Майка ѝ – от Казахстан, баща ѝ – българин в кома, лежащ в Коми. Тъжна история. Искал да дава подаръци като Дед Мороз. Скочил в комина и се заклещил. Находчиви нашенци с цели трупи се опитвали да го избутат от комина. А комските комини като се закучат и не пускат. И затова като го срутили – кома. От мъка му регистрирали домейн – http://komaotkominvkomi.kom. Олга Спировна поиска да води някакви спиритически сеанси. Някаква смесица от Джуна, Кашпировски и Т.Орловски.
Събрахме членовете на клуба. Естествено, дойдоха с притежателите си. Събрахме и онези, които бяха вагинално обременени. За да не ни обвинят в сексизъм. Олга загаси лампите и запали свещи. Аз светнах лампите, като се изправих над всички и доволно провъзгласих „Ние в България ток не пестим. Имаме си АЕЦ“. Тя се усмихна и каза, че не го прави за пестенето, а за да вкара спиритическа обстановка – естествен огън и миризми. Кимнах на трима от най-старите членове. Те само това и чакаха. Ритуално освободиха газовете си в посока на запалките и за миг покачиха температурата в залата до критичните 39 градуса. Миризмата на непретакано зеле накара Олга да се развихри. Тя се закашля, оправда се с болно гърло и почна да ръмжи и ломоти нещо, което наподобяваше на онова животно, смятано в Индия за свещено.
– Вярата в буох ще ви изцели.
– Бог? – попитах аз с цялата си увереност на конферансие.
– А аз какво сказах? Да, вярвайте в буох. Аз мога да лекувам всьо. Лекувам гръдна жаба, червен вятър, охтикария…
– А таковата? Можеш ли да махаш затворнически татуировки и имплантирани топчета от неръждавейка уж?
– Всичко. Всьо! Ръката ми лекува. С допир. С натиск.
За демонстрация пристигна някакъв пелтек. Тя сложи ръка на устата му и след малко той вече говореше нормално. Пееше Бандера Роса все едно е интелигент на чилийски стадион, само дето на припева викаше „шакадъм“ и се пляскаше сам по задника. Тя го целуна по устата. Закашля се, оправда се с болно гърло.
Втори доброволец. Имал шипове на врата. Тя го обви с ръце там и му бая нещо, като през това време вратът му пращеше като падащо дърво върху ГАЗ-ката на горския в Коми. На човека му кървясаха очите, спря му дъхът. След малко тя го пусна. Извика „Алелуя“ и го целуна по изцеления врат.
Аз отидох и ѝ зашлевих един шамар. На учудената публика обясних, че съм франкофон (т.е. слушам ФРАНК Синатра на грамоФОН) и „Allez houya“ („Алеуя“, понеже на френски h не се произнася) означава „Давай х…я!“, а това е недопустимо за останалите, освен ако нямат моя проблем. Тук млъкнах, за да повиша интереса и се подготвих за голямата си лъжа. Долната гнусна лъжа:
– Аз съм импотентен.
Събух си гащите и останах по боксерки с мотиви на Далай Лама, който си скубе веждите.
Всички мълчаха. Олга се окопити. С един професионален замах на врач тя ми смъкна боксерките и положи ръка на члена ми. Аз захапах папионката и разтърсих грива, целейки напук да не се възбудя. Прожекторите ме осветяваха, а пърхотът се сипеше като звезден прах. Тя го обхвана с две ръце. И почна да му бае. Той спеше, а аз скришом си скубех гърба за разсейване. Тя продължаваше с лечението. Позова се на всички енергийни течения и на нейния буох. Той почна да се изправя. Тук тя забрави всякакви науки и енергийни глупости и почна да го зарежда все едно е пушка помпа. Публиката вече цвилеше и разбираше първоначалните ми помисли. Не издържах. Еректирах. Всички изръкопляскаха. Кикотеха се и разрошваха коси, за да имитират прическата ми.
Тя се възгордя и тръгна да го целува. Все пак, така повелява ритуалът. Целувайки го, тя ме превъзбуди и аз свърших. Тя се закашля, а аз се оправдах с болното ѝ гърло. Публиката вече цвилеше.
Трябваше да ѝ върна жеста. Положих ръка на болното ѝ място. Имаше топло теме.
