Много хора вярват, че понятието „сексизъм“ се отнася само до неравноправието между половете по отношение на жените. Това обаче не е точно така. Във втората половина на XX век се заражда идеята за „обратен сексизъм“, която е насочена към правата на мъжете.
Концепцията за обратен сексизъм е използвана като отговор на феминизма. Последователите на тази идея вярват, че феминисткото движение е пренаредило обществото и това е довело до потискане на правата на мъжете и неравноправие между половете в полза на жените.
Идеята за обратния сексизъм за първи път е документирана през 60-те години на XX век. Почти паралелно с появата на феминистки движения се формира и движение за освобождение на мъжете, водено от психолози, които твърдят, че женствеността и мъжествеността са социално формирани поведения, а не резултат от гени.
Това движение има за цел да създаде баланс между твърденията, че мъжете са отговорни за потискането на жените, но също така са подтиснати от социалната роля на своя пол.
Уорън Фарел се смята за „баща на мъжкото движение“. Първоначално Фарел е известен през 70-те години като поддръжник на феминизъм от втора вълна. По-късно защитава идеята, че „не трябва да има нито женско движение, обвиняващо мъжете, нито мъжко движение, обвиняващо жените, а движение за освобождаване на пола, освобождаващо двата пола от твърдите роли на миналото към по-гъвкави роли за тяхното бъдеще“.
През 1993 г. Фарел пише книгата си „Митът за мъжката сила“. В нея той отбелязва, че в миналото и двата пола са имали своите роли и никой от тях не е имал власт. Въпреки това критици обвиняват книгата в пропагандиране на женоненавистта.
Според последователи на идеята за обратен сексизъм примери за такъв вид дискриминация могат да са армията, преимущественото даване на попечителството на децата на майката в случай на развод и разликата във възрастта за пенсиониране на двата пола.
В крайна сметка необходимо ли е понятието „обратен сексизъм“ в реалността?
Неоспоримо е, че както жените, така и мъжете могат да страдат от неравенство между половете и техните права да бъдат засегнати. Именно в това се и изразява самият сексизъм. Той налага ограничения в социалните роли и действията както на мъжете и момчетата, така и на жените и момичетата.
Речниковата дефиниция на понятието „сексизъм“ гласи, че сексизмът е „идеология и практика на дискриминация на хората по полова принадлежност“. Първоначално обаче концепцията за сексизъм е формулирана за повишаване на съзнанието за потисничеството на момичетата и жените.
Понятието „обратен сексизъм“ се появява, за да фокусира вниманието върху неравенството между половете по отношение на мъжете и момчетата. Днес концепцията за сексизъм е разширена, за да включва потисничеството на всеки пол, включително мъже и момчета, интерсексуални хора и транссексуални хора. Терминът е придобил по-широко значение и се отнася за всякакъв вид неравенство между половете и подценяване на човек по полова принадлежност.
Анна Аврамова е специалист по комуникационен мениджмънт, продуцентство и креативна индустрия. Управител е на Детски образователен център и преподавател по ментална аритметика. Тя е свободолюбива по природа, но перфекционист в работата си.
