Дългосрочното излагане на замърсяване на въздуха повишава риска от депресия и я засилва. Това сочат две нови проучвания, публикувани в мрежата от научни списания JAMA, цитирани от БГНЕС.
Проучване, публикувано в JAMA Network Open, твърди, че дългосрочното излагането на повишени нива на замърсяване на въздуха увеличава риска от късна депресия сред възрастните хора.
Другото проучване, публикувано в JAMA Psychiatry, установи, че дългосрочното излагане дори на ниски нива на замърсяване на въздуха е свързано с повишена честота на депресия и тревожност.
Замърсяването на въздуха отдавна е свързано със сърдечносъдови и респираторни заболявания. Новите проучвания допълват нарастващия брой доказателства, че замърсяването на въздуха влияе и върху психичното здраве.
За целите на изследването на въздействието на замърсяването на въздуха върху възрастните американци изследователи от Харвардския университет и университета „Емори“ проучват данните на близо девет милиона души, включени в Medicare – държавната здравноосигурителна схема на САЩ за лица над 64-годишна възраст.
Повече от 1,52 млн. от тях са диагностицирани с депресия през изследвания период от 2005 до 2016 г. според заявленията на Medicare.
„Наблюдавахме статистически значими вредни връзки между дългосрочното излагане на повишени нива на замърсяване на въздуха и повишения риск от диагностициране на депресия в късна възраст“, казват изследователите.
„В това проучване се наблюдаваше, че лицата в неравностойно социално-икономическо положение са изложени на много по-висок риск от депресия в късните години от живота си“, допълват те. „Те са изложени едновременно както на социален стрес, така и на лоши условия на околната среда, включително замърсяване на въздуха“.
За целите на проучването изследователите са картографирали нивата на замърсяване и са ги сравнили с адресите на пациентите на Medicare.
Замърсителите, на които те са били изложени депресирани възрастни хора, са фини прахови частици като прах или дим, азотен диоксид, който се получава главно от емисиите от автомобилния трафик, и газове, които се отделят от автомобилите, електроцентралите и рафинериите.
Изследователите твърдят, че възрастните хора може да са особено податливи на депресия, свързана със замърсяването, поради тяхната белодробна и нервна уязвимост.
„Въпреки че депресията е по-рядко срещана сред възрастните хора в сравнение с по-младото население, тя може да има сериозни последици, като когнитивни увреждания, съпътстващи физически заболявания и смърт“, казват те.
В другото проучване изследователи от Великобритания и Китай са проучили връзката между дългосрочното излагане на множество замърсители на въздуха и честотата на депресията и тревожността.
Те са изследвали група от близо 390 000 души, предимно във Великобритания, в продължение на 11 години и са установили, че има повишен риск от депресия и тревожност дори при нива на замърсяване под стандартите за качество на въздуха в Обединеното кралство.
Виктор е микробиолог и космополитна личност с интереси в коренно противоположни области – от архитектура до екология, от Древен Египет до умните градове на бъдещето, от самолетни катастрофи до медицина, от музика до компютърно програмиране…
