Дейвид Лий Рот е американски рок музикант, вокалист, текстописец и радиоводещ, най-известен като оригиналния фронтмен на легендарната група Van Halen. В края на 70-те и през 80-те години на миналия век той се превръща в една от най-популярните рок звезди в света. Със своя неподражаем сценичен стил, акробатични изпълнения, провокативно поведение и чувство за хумор печели прозвището Даймънд Дейв (Диамантения Дейв).
Дейвид е роден през 1954 г. в град Блумингтън, щата Индиана, в семейството на Сибил и Нейтън Рот. Баща му е уважаван очен хирург, а майка му е учителка. Семейството живее известно време в Индиана и Масачузетс, преди да се установи в Калифорния. Още от дете Дейвид проявява интерес към музиката и шоубизнеса, а сред ранните му музикални любимци са Ал Джолсън и Рей Чарлз.
Нейтън Рот натрупва значително състояние от медицинската си практика и инвестиции в недвижими имоти. Той подкрепя музикалните амбиции на сина си и според собствените му разкази помага на Van Halen да получат някои от първите си концертни ангажименти.
Чичото на Дейвид – Мани Рот, пък е основател на известния клуб „Cafe Wha?“ в квартал Гринуич Вилидж в Манхатън, Ню Йорк. Там в началото на кариерите си са свирили музиканти като Боб Дилън и Джими Хендрикс, а на сцената са се изявявали и бъдещи звезди на комедията. По време на посещенията при чичо си младият Дейвид попива атмосферата на клуба и развива желанието си един ден да стане част от шоубизнеса.
Когато семейството се установява в Пасадина, Калифорния, Дейвид започва да пее в местни групи. Сред тях е Red Ball Jets, която често дели сцената с друга млада формация – Mammoth. В нея свирят братята Еди и Алекс Ван Хален. Музикантите дори наемат озвучителната техника на Рот, преди да го поканят за свой вокалист. През 1974 г. той се присъединява към тях, а групата приема името Van Halen.
През 1978 г. излиза едноименният дебютен албум на Van Halen, който бързо превръща групата в сензация. Следват успешните „Van Halen II“, „Women and Children First“, „Fair Warning“ и „Diver Down“. Песни като „Runnin’ with the Devil“, „Ain’t Talkin’ ’bout Love“ и „Dance the Night Away“ утвърждават състава като едно от водещите имена в американския хардрок.
Най-големият комерсиален успех на Van Halen с Рот идва през 1984 г. с албума „1984“. Сингълът „Jump“ достига първото място в американската класация Billboard Hot 100, а „Panama“ и „Hot for Teacher“ се превръщат в рок класики. Видеоклиповете на групата са сред най-разпознаваемите в ерата на MTV, а енергичният Дейвид Лий Рот е основна част от тяхната популярност.
Славата му в САЩ е толкова голяма, че когато през 1985 г. той се разделя с групата, новината се превръща в едно от водещите събития за почитателите на рока и музикалните медии. Раздялата идва на върха на популярността на Van Halen, а мястото му зад микрофона заема Сами Хагар.
Рот обаче вече е подготвил следващата стъпка в кариерата си. Още през 1985 г. издава соловия миниалбум „Crazy from the Heat“, в който включва успешните си версии на „California Girls“ и „Just a Gigolo/I Ain’t Got Nobody“. Песните показват друга страна от характера му – тази на артист, който с еднакво удоволствие изпълнява хардрок, поп и стари шлагери.
В този период Дейвид умело се възползва от набраната инерция, създавайки успешна солова група с виртуозни музиканти като китариста Стив Вай и басиста Били Шийън. Новата формация започва ударно с първите два дългосвирещи албума „Eat ‘Em and Smile“ (1986) и „Skyscraper“ (1988), които получават платинени сертификати в САЩ.
Сред най-известните му солови песни са „Yankee Rose“, „Goin’ Crazy!“ и „Just Like Paradise“. Последната се превръща в един от големите му самостоятелни хитове.
През следващите години Рот продължава да записва музика и да изнася концерти. Издава албумите „A Little Ain’t Enough“ (1991), „Your Filthy Little Mouth“ (1994), „DLR Band“ (1998) и „Diamond Dave“ (2003). Макар да не успява да повтори огромния успех от 80-те години, остава сред най-разпознаваемите личности в американския рок.
През 1996 г. Дейвид за кратко се събира с Van Halen, за да запише две нови песни за сборния албум „Best Of – Volume I“. Почитателите се надяват това да доведе до трайно помирение, но то ще стане факт едва десетилетие по-късно.
През 2006 г. започва подготовката за ново събиране, а през 2007 г. Рот официално се завръща като вокалист на Van Halen. Групата предприема изключително успешно турне в Северна Америка, което продължава и през 2008 г. В състава вече участва и Волфганг Ван Хален, синът на Еди, който заема мястото на басиста Майкъл Антъни.
През същата 2007 г. Дейвид Лий Рот и останалите ключови членове на Van Halen са приети в Залата на славата на рокендрола. През 2012 г. групата издава „A Different Kind of Truth“ – първия си студиен албум с Рот като вокалист след „1984“. Следват нови концерти, а през 2015 г. Van Halen предприемат последното си турне с него.
Смъртта на Еди Ван Хален на 6 октомври 2020 г. слага окончателен край на историята на групата. Рот отдава почит на бившия си колега с песента „Somewhere Over the Rainbow Bar and Grill“, посветена на паметта му.
През октомври 2021 г. певецът обявява, че възнамерява да се оттегли от сцената. Планираните му прощални концерти в Лас Вегас обаче са отменени. Въпреки това той продължава да публикува нови записи и преработени версии на песни от репертоара на Van Halen.
През 2025 г. Дейвид Лий Рот изненадва почитателите си, когато се появява на фестивала M3 Rock Festival в Мериленд. Това е първият му голям публичен концерт от пет години насам. Последвалото американско турне доказва, че Даймънд Дейв все още не е готов да се раздели с рокендрола.
През същата година звукозаписната компания Rhino издава колекцията „The Warner Recordings 1985–1994“, която събира първите пет солови издания на музиканта. По този повод негови класически видеоклипове получават нови HD версии.
През април 2026 г. Рот отново привлича вниманието на музикалния свят с изненадваща поява на фестивала „Коачела“, където изпълнява „Jump“ заедно с Теди Суимс. През същия месец започва новото му турне „Don’t Love Me, Rent Me“, но през юли отменя повечето от оставащите концерти. Причината за решението не е официално оповестена.
Сред любопитните истории около Дейвид Лий Рот е и признанието му, че някога е застраховал интимните си части. В интервю за Huffington Post през 2013 г. музикантът разказва, че преди турне с Van Halen се обсъждало сключването на застраховки за най-важните „работни инструменти“ на членовете на групата. За Еди това били пръстите, а за Алекс – лактите.
На въпроса дали наистина е застраховал цялото си тяло, Рот отговаря: „Не застраховах цялото си тяло, а само Малкия Елвис. Преди да заминем, ни казаха: „Ще трябва да застраховаме пръстите на Еди, защото ще ги използва много по време на турнето. Както и лактите на Алекс Ван Хален, защото и той ще ги използва много“. Тогава попитах: „Ами Малкия Елвис? И него ще използваме много!“
Това признание е напълно в стила на музиканта, който никога не е бягал от провокациите и самоиронията. Дори след повече от пет десетилетия в шоубизнеса Дейвид Лий Рот продължава да бъде символ на едно време, в което рок звездите превръщаха всяко свое появяване на сцената в истински спектакъл.
Икономист по образование и журналист по призвание. Фен на мощните мотори и бързите коли. Работил е в някои от най-големите електронни медии у нас. Слуша рок и не крие, че сред любимите му банди са The Struts, Sonic Youth и Soundgarden.
