За петдесетте години, откакто се появи за пръв път в Ню Йорк, хип-хопът превзе света и се превърна в нещо повече от музика – в цяла една нова култура, разкрива Асошиейтед прес в обзорен материал за музикалното явление, представен от БТА.
Елементи на тази култура станаха „емси“-тата, диджеите, които започнаха да приплъзват плочите напред-назад по грамофоните, докато рецитират свои хитри, насечени рими с игри на думи. Същото направиха и танцьорите, които изскачаха на дансинга, за да танцуват безумен брейк. Включиха се и художниците на графити, които пренесоха хип-хопа по улиците и в метрото на Ню Йорк.
Разбира се, хип-хопът не остана там. Една музикална форма, една култура, чието ДНК е преоткриването, никога не би могла да се ограничи до един град, макар и мегаполис. Хип-хопът се разпространи от партитата в парковете, през кварталите на Ню Йорк, след което плъзна в региона, в цялата страна и постепенно превзе света.
Основите му са вкоренени в чернокожите общности, където за пръв път става известен, и откъдето започна да се разпространява и разширява като вълни във водата, докато не остана кътче по света, което да не е било докоснато от него.
Новата музика започна, не само да открива, но и да се преоткрива. Изкуство, култура, мода, общност, социална справедливост, политика, спорт, бизнес: хип-хопът е повлиял на всички тези социални сфери, като ги е трансформирал, дори когато самият той е бил трансформиран.
В хип-хопа, „когато някой го направи, значи така се прави. Когато някой прави нещо различно, това е новият начин!“, казва Бабатунде Акинбобойе, нигерийско-американски оперен певец и дългогодишен хип-хоп фен в Лос Анджелис, който създава съдържание в социалните медии, използвайки и двата музикални стила. Хип-хопът „се свързва с това, което е истинско. А това, което е истинско, е трайно“, смята артистът.
Къде са корените?
Тези, които търсят отправна точка за 50-годишнината на хип-хопа, попадат на датата 11 август 1973 г. Тогава младият Клайв Кембъл, известен като Ди Джей Кул Хърк в района на Бронкс, свири на парти за първи учебен ден на по-малката си сестра в общото помещение на жилищна сграда на „Sedgwick Avenue“.
Кембъл, който е роден и прекарва ранните си години в Ямайка, преди семейството му да се премести в Бронкс, по това време е все още тийнейджър, едва на 18 години, когато започва да насича музиката, която пуска, за да създаде различен ритъм за танцуване. При това произнася речитатив над ритъма, напомняйки стила „тостинг“, който е чувал в Ямайка.
Не след дълго новият стил може да се чуе из целия град – и започнал да се разпространява из метрополиса на Ню Йорк.
Сред тези, които се повлияли, били някои младежи от другата страна на реката, в Eнгълуд, Ню Джърси, измисляyr рими, които да подхождат на ритмите. През 1979 г. те се явяват на прослушване като рапъри при Силвия Робинсън – певица, превърнала се в музикален продуцент и съосновател на звукозаписната компания Sugar Hill Records.
Вече като група – The Sugarhill Gang, те издават „Rapper’s Delight“ и записът достига до 36-то място в класацията Топ 100 на Billboard и дори става номер 1 в някои европейски страни.
„Сега това, което чувате, не е тест: I’m rappin’ to the beat/And me, the groove, and my friends are gonna try to move your feet“, изрича насечено Майкъл „Уондър Майк“ Райт в една от строфите на песента.
И просто ей така, се ражда новият стил
Райт казва, че не се е съмнявал, че песента, а оттам и хип-хопът, „ще стане нещо голямо“. „Знаех, че ще избухне и ще се свири по целия свят, защото това беше нов жанр музика“, казва той пред Асошиейтед прес и допълва: „Имаше класически джаз, бибоп, рок, поп и ето че се появи нова форма на музика, която до този момент не съществуваше“.
И тя се основава на себеизразяването, казва другият член на групата Гай „Мастър Джи“ О’Брайън. „Ако не можеш да пееш или да свириш на инструмент, можеш да рецитираш поезия и да изкажеш мнението си. И така то стана достъпно за всеки човек“.
Акцентът върху себеизразяването означава също така, че през годините хип-хопът е използван като изразно средство за почти всичко. Искате да говорите за парти или за това колко сте страхотни и богати? Заповядайте. Сладко момче или красиво момиче ви е хвърлило око? Кажете го в стих. Искате ли да вземете звука, който идва от Ню Йорк, и да го адаптирате към вибрациите на Западното крайбрежие, към ритъма на Чикаго, към ритъма на Ню Орлиънс, към ритъма на Атланта, а в наши дни и към звуците на Египет, Индия, Австралия, Нигерия? Всичко това сте вие и всичко това е хип-хоп!
Мръсни текстове и социален протест
Америка не винаги е била готова за това. Сексуално експлицитните текстове на 2 Live Crew от Маями превърна албума им от 1989 г. „As Nasty As They Want To Be“ в обект на съдебна битка за непристойност и свобода на изразяване; по-късният им албум, „Banned in the USA“, стана първият, който получи официален предупредителен етикет от звукозаписната индустрия за експлицитно съдържание.
Произхождайки от чернокожите общности в Америка, това означава също, че хип-хопът е бил инструмент за изказване срещу несправедливостта, като например през 1982 г., когато Grandmaster Flash and the Furious Five разказват на света в „The Message“, че стресът от бедността в кварталите на техния град ги карат да се чувстват „като джунгла понякога/Накара ме да се чудя как да издържа, за да не се срина“.
В това отношение никой не е по-известен от Public Enemy, чиято „Fight the Power“ се превръща в химн, след като е създадена за класическия филм на режисьора Спайк Лий от 1989 г. „Прави каквото трябва“ („Do the Right Thing“), описващ расовото напрежение в един бруклински квартал.
Някои представители на хип-хопа не се притесниха, като използваха формата на изкуството и културата като безкомпромисен начин да покажат проблемите в живота си. Често тези послания са посрещани със страх или презрение от мейнстрийма. Когато през 1988 г. N.W.A. излизат със „Straight Outta Compton“ с гръмки и дръзки разкази за полицейското насилие и живота на бандите, радиостанциите се отдръпват.
Сблъсък със закона
Хип-хопът (най-вече този на чернокожите изпълнители) и правоприлагащите органи са имали противоречиви отношения през годините, като всеки е гледал с подозрение на другия. Доста от тях са били основателни. В някои от формите на хип-хопа връзките между рапърите и престъпниците бяха реални, а насилието се разрастваше и намери израз в кървави събития като например смъртта на Тупак Шакур през 1996 г. и на The Notorious B.I.G. през 1997 г. Но в страна, в която властта често гледа с подозрение на чернокожите, е имало и много стереотипи за хип-хопа и престъпността.
Made in USA
Да, хип-хопът е американско творение. И да, той все още е силно повлиян от случващото се в Америка. Но хип-хопът е намерил дом по цялата планета, към него се обръщат хора от всяка общност под слънцето, за да изразят това, което е важно за тях.
Когато хип-хопът за първи път започва да се усвоява извън Съединените щати, това често е ставало с подражание на американските стилове и послания, казва П. Халил Сосюр, който е изучавал разпространението на хип-хопа в страните от Африка.
В наши дни случаят не е такъв. Местен хип-хоп може да бъде открит навсякъде, което е ярък пример за склонността на жанра да остава актуален и жизнен, като се преоткрива от хората, които го правят.
„Културата като цяло се е вкоренила, защото е успяла да се трансформира от просто внос, ако щете, до това да бъде наистина местна в многобройните си проявления, независимо от това в коя страна се намира“, казва Сосюр, професор по Критически изследвания на чернокожите в Университета Бъкнел в Пенсилвания.
Това е от полза за всички, казва Ришма Даливал, основателка на лондонското списание I Am Hip-Hop.
„Хип-хопът ви позволява да влезете в нечий свят. Позволява ти да влезеш в нечия борба“, казва тя. „Това е голям микрофон, с който можеш да кажеш: „Е, улицата казва, че това се случва тук и това е, което може би не знаете за нас. Това е начинът, по който се чувстваме, и това сме ние“.
Въздействието не е само в една посока. Хип-хопът не само е бил променен, но и е предизвикал промяна. Той е навлязъл в други пространства и ги е направил различни. Премина през света на модата, като внесе своя собствена чувствителност в уличното облекло. Той съживи компании; само попитайте Timberland какви са били продажбите, преди работните му обувки да станат модерно хип-хоп облекло.
Хип-хопът „свърши много добра работа, за да направи културата по-достъпна. Той навлезе в пространства, в които традиционно не ни е позволено да навлизаме“, казва Даливал.
Хип-хопът е просто „магическа форма на изкуство“, казва Нийл Роджърс, легендарен музикант, композитор и звукозаписен продуцент. А той е вътре в нещата – именно неговата песен „Good Times“ с групата „Шик“ е пресъздадена в основата на първопрохождащото парче „Rapper’s Delight“ преди половин век.
© След 5 е твоето място за всичко, което обичаш! Кино, музика, пътешествия, хоби, забавление, вкусна храна… Вдъхновение, което превръща свободното време в незабравимо преживяване! Защото истинският живот започва © След 5!
