Каква символика имат обичаите прощъпулник и сватба?

Замисляли ли сте се откъде произлизат обичаите и какво стои зад символиката им? В този текст ще разгледаме два от най-интересните и важни български ритуала – прощъпулник и сватба, които бележат различни етапи от човешкия живот. От първите стъпки на детето до създаването на семейство – всеки от тези обичаи носи своето дълбоко значение, запазено през поколенията.

Прощъпулник

Този обичай се изпълнява след прохождането на детето и вярването е, че ще помогне да се предопредели неговата професия. Предметите, между които избира детето, винаги са поставени върху бяла кърпа. Това има специфично символно значение. Бялото показва чистотата на детската душа при първото ѝ иницииране (преминаване към нов етап в живота) в света. В този момент детската душа застава за пръв път – макар и индиректно – на прага на живота в обществото.

Друго символично действие е търкулването на питката или тичането на децата, които са на празника, с нея в ръце. Ако питката се търкаля лесно или децата не се препънат никъде, докато обикалят къщата, проходилото дете няма да среща големи препятствия по пътя си.

Сватбата

Сватбата е едно от големите събития в човешкия живот, наред с раждането и смъртта. Това е и причината цветовете, които носят булката и младоженецът, да са бяло и черно. Жената се облича в бяло, защото това символизира чистота и девственост. Чрез женитбата тя символично се преражда за нов живот – на прага му е като дете: чиста и отдадена на другия (както новородените се повиват в бели пелени, а и при прощъпулника кърпата е бяла).

Ще си позволя да добавя пародийна вметка от заключителните думи на Бранислав Нушич в „Автобиография“, които също – в известен смисъл – представят сватбата като прераждане: „Автобиографията си ще завърша с женитбата, защото считам, че след женитбата човек няма автобиография“.

Лора Пашова

Лора (да, като Лора на Яворов) е студент по българска филология. Голямата ѝ страст е към историите, раждащи се тихомълком и чакащи да бъдат разказани. Вярва, че във всеки от нас дебне поне едно от „седемте чудеса на света“ – писането и танцът са нейните.