Всеки уикенд © След 5 • Твоето време, твоите правила представя вдъхновяващите истории на родните и световни знаменитости. Проследяваме пътя на успеха им, моментите на триумф и предизвикателствата, които са преодолели. Тази седмица нашият уикенд герой е Морган Фрийман.
Морган Фрийман е от артистите, при които името идва с цял звук. Няма нужда да гледате екрана, за да го познаете. Достатъчни са няколко думи, произнесени с онзи дълбок, спокоен, почти хипнотичен тембър, и вече знаете кой говори. Гласът му може да превърне документален филм в преживяване, криминална история – в изповед, а обикновена реплика – в нещо, което остава в паметта.
Фрийман има глас, който всички разпознават, но силата му далеч не свършва там. Лицето му работи също толкова добре – мек поглед, бавна реакция, пауза на точното място. На екрана носи спокойствие, зад което стои опит. Може да застане до най-големите звезди на Холивуд и пак да държи сцената без излишен жест. Публиката му вярва, защото в гласа и лицето му има живот – натрупан, преживян, видим.
Роден е на 1 юни 1937 година в Мемфис, Тенеси. Баща му Морган Портърфийлд Фрийман е бръснар, а майка му Майми Една е учителка, която работи и като чистачка. Семейството живее трудно, мести се често, а детството на бъдещия актьор минава между Мемфис, Грийнуд в Мисисипи, Гери в Индиана и Чикаго.
Когато е съвсем малък, Морган е изпратен да живее при баба си. След смъртта ѝ се връща при майка си, която вече се е разделила с баща му. В Чикаго открива едно от първите си убежища – киното. Няма пари за билети, затова събира празни бутилки и ги връща. По-късно си спомня, че един билет струвал две бутилки от кока-кола и една от бира. Най-досадното било да ги измие, но наградата си заслужавала. В тъмната зала животът за кратко ставал друг.
Корените на Фрийман го връщат още по-назад – към история, която не е само семейна, а и американска. Той успява да проследи рода си до своя прапрапрабаба, дошла от Нигер и поробена във Вирджиния. Фамилията му също носи следите на тази история. „Freeman“ означава „свободен човек“ – име, което много освободени роби получават след края на робството, защото нямат наследена фамилия. При Морган Фрийман това име звучи почти символично, но не по учебникарски. То стои зад човек, който дълго си пробива път сам.
Актьорството влиза в живота му като наказание. На 9 години е изпратен да играе в училищна пиеса заради лошо поведение. Вместо да бъде засрамен, той печели вниманието на всички. Няколко години по-късно вече печели театрален конкурс, а в гимназията води радиопредаване. Още тогава гласът му започва да работи за него.
След гимназията можел да продължи с актьорско майсторство. Получава стипендия за университета „Джаксън“ в Мисисипи, но избира друга мечта – самолетите. През 1955 година постъпва във Военновъздушните сили на САЩ, защото иска да стане пилот. Реалността се оказва по-различна. Назначен е като радарен техник, а не като летец. През 1959 година напуска армията, но мечтата да лети остава. Години по-късно все пак получава пилотски лиценз и притежава лични самолети – една от онези подробности в биографията му, които звучат напълно по фриймановски: ако не стане навреме, ще стане по-късно.
След армията започва дългото му лутане към сцената. Мести се в Лос Анджелис, работи като машинописец, записва уроци по актьорско майсторство, френски и танци. Участва като танцьор на Световното изложение, става част от музикалния театър в Сан Франциско, после се озовава в Ню Йорк. Работи в автомивка, в туристическа агенция, разнася поща, приема всякакви дребни ангажименти. Това е важната част от историята му – славата не го намира рано и лесно. Той чака, работи и понякога буквално гладува, преди Холивуд да разбере кого има пред себе си.
Преди големите филми идват театърът, телевизията, сапунените опери и детските предавания. Първите по-сериозни успехи му носят стабилност, но и проблеми. Когато най-после започва да не мисли постоянно за пари, се появява алкохолът. Самият Морган е разказвал за моменти, в които се буди на улицата. После променя начина си на живот. В тази биография няма лъскава линия нагоре. Има падания, завои и много късно разпознаване.
Големият зрителски Фрийман идва в зряла възраст. „Да возиш мис Дейзи“, „Изкуплението Шоушенк“, „Седем“, „Момиче за милиони“, „Всемогъщият Брус“, „Тъмният рицар“ – това са само част от ролите, с които той се превръща в лице, което носи тежест още с появата си. При него няма нужда от голям жест. Понякога стои спокойно в кадъра и пак държи сцената. В „Изкуплението Шоушенк“ например героят му Ред е човек, който гледа на надеждата с подозрение, но точно той остава един от най-човешките образи в киното на 90-те.
Гласът му постепенно се превръща в отделна марка. Канят го да озвучава филми, документални поредици, реклами, специални проекти. Има една забавна история около „Забвение“. Когато прочита сценария, Фрийман пожелава не само да озвучава, а и да играе. Вместо да настоява директно, обяснява, че има сериозни проблеми с гърлото и няма да може да записва. Създателите толкова държат на него, че му предлагат роля. Малко хитро, малко театрално, но резултатът е постигнат.
Животът му обаче не минава без тежки удари. На 16 години едва не умира от пневмония. През август 2008 година преживява тежка автомобилна катастрофа близо до Рюлевил, Мисисипи. Колата му излиза от пътя и се преобръща няколко пъти. Фрийман е откаран с медицински хеликоптер в болница в Мемфис със счупено рамо, ръка и лакът, както и с множество рани. Следва четиричасова операция за възстановяване на нервни връзки и наместване на счупванията. Излиза от болницата без опасност за живота, но инцидентът оставя следи.
Извън киното Фрийман има свои странности, които феновете му обичат да разказват. Винаги носи обеци, достатъчно скъпи, за да покрият цената на погребение, ако умре на непознато място. Идеята идва от моряците, които носели обеци по същата причина. Има кораб в Карибите, макар рядко да намира време да плава. В ранчото си в Мисисипи отглежда пчели и превръща голяма част от земята си в убежище за тях. Това не стои като поза, а като естествено продължение на човек, свързан със земята, Юга и тишината далеч от снимачната площадка.
И точно тази връзка с Юга сега получава ново продължение – през блуса. На 89 години Морган Фрийман влиза в музиката като човек, който се връща към звук от детството си. Той обяви „Morgan Freeman’s Symphonic Blues Experience“ – 12-пистов проект, който излиза на 7 август от Decca Records. Фрийман е продуцент и разказвач, а сред участниците са Тадж Махал, Кеб Мо, Шемекия Коупланд, Лорънс „Бу“ Мичъл и Chineke! Orchestra. Първият сингъл е „Death Letter Blues“ – прочит на класиката на Сон Хаус, с Тадж Махал на вокал и китара.
Тук има нещо много точно за него. Блусът не е добавка към биографията му, а връщане към мястото, откъдето идва голяма част от вътрешния му ритъм. Самият Фрийман казва, че е чул блуса за първи път на верандата на баба си в делтата на Мисисипи и тази музика никога не го е напускала. След толкова роли, награди, филми и гласове зад кадър, той отново застава в позицията на разказвач – само че този път разказва музика, родена от болка, памет, оцеляване и достойнство.
Може би точно затова Морган Фрийман остава толкова обичан. От бедно дете, което събира бутилки за билет за кино, до актьор, чийто глас звучи като част от световната попкултура. От момче, което мечтае да лети, до мъж, който наистина пилотира самолети. От актьор, чакал десетилетия за големия си пробив, до артист, който на 89 години отваря нова врата към блуса…
Историк по образование и разказвач на истории по професия. Следи отблизо културните събития и вярва, че добрата журналистика започва с любопитство. Харесва театър, пътувания и улично изкуство. Вдъхновява я градската среда и често ще я видите с фотоапарат на рамо.
