Фобиите са интензивни страхове (въпреки че понякога могат да наподобяват чувства на отвращение или погнуса) от определени стимули, като животни, предмети, ситуации или хора. При фобийната динамика контактът с плашещия стимул (или дори мисълта за него) причинява значителна тревожност и дистрес у индивида. В резултат на това той започва да избягва определени ситуации, за да стои възможно най-далеч от обекта на своя страх.
В случаите, когато е невъзможно да се дистанцира или да избегне фобийната ситуация, тревожността може да доведе до паническа атака. Въпреки че изпитващите фобия осъзнават, че страхът им е до известна степен прекомерен и неразумен, тревожността и отвращението могат да ги накарат да ограничат – в някои случаи значително – ежедневните си дейности.
Диагностичният и статистически наръчник за психични разстройства (DSM) изброява пет подтипа специфични фобии, които илюстрират най-често срещаните страхове сред хората. Първите четири включват познатите и обичайни фобии. Тук е страхът от животни (предимно възприемани като опасни или отблъскващи, като паяци, змии или насекоми). Следват фобиите от природната среда (като височини и неблагоприятни метеорологични условия).
Фобиите от кръв, инжекции и наранявания (включително страх от игли и инвазивни медицински процедури) са третата категория. А в четвъртата са ситуационните фобии (затворени пространства, самолети, шофиране и др.).
Петата категория обхваща „други“ фобии, които могат да бъдат свързани с голямо разнообразие от стимули. Сред тях са предмети от всякакъв вид, безобидни животни, ежедневни ситуации, специфични звуци, храни и т.н. В статията ще представим 5 доста необичайни фобии, които са били обект на научни изследвания.
1. Еметофобия – страх от повръщане
По-голямата част от хората намират повръщането за неприятно и отблъскващо, но някои изпитват изключително силен страх от него. Еметофобията е интензивен и ирационален страх от повръщане. Тя включва страх от гадене, от самото повръщане, от това да видят или чуят друг човек да повръща и дори от това да говорят за него. Следователно хората, страдащи от тази фобия, са склонни да избягват широк спектър от ситуации или дейности, за които смятат, че могат да увеличат риска от повръщане.
Например те могат да избягват претъпкани места като магазини, самолети, концерти и болници. Причината – страхуват се, че няма да могат бързо да излязат, ако се появи гадене или повръщане. Избягващото поведение може да се разпростре и върху общуването с възрастни или деца, които може да са болни. Това обаче води до силно ограничени социални контакти. Някои хора избягват и определени храни, за които смятат, че могат да предизвикат повръщане, като понякога това става причина за значително поднормено тегло. Наличните оценки показват по-висока разпространеност на тази фобия при жените и начало още в детството.
2. Алекторофобия – страх от пилета
Интензивният и всепроникващ страх от птици, наречен орнитофобия, е сравнително добре позната фобия. Тя попада в категорията на специфичните фобии от животни. По-рядка, въпреки че няма надеждни данни за разпространението ѝ, е алекторофобията. Терминът е специфичен и се отнася до страха от кокошки, петли и пилета. Засегнатите изпитват силен дискомфорт в близост до тези птици (в някои случаи дори когато са мъртви или сготвени!). Страхът понякога се простира до яйца, пера и други части на животното. Пилетата, подобно на другите птици, често се възприемат като силно подвижни и непредсказуеми същества.
При хората с фобия това може да поражда изключително силно чувство за липса на контрол. Въпреки че пилетата извършват само кратки полети, те се характеризират с много бързо и шумно размахване на крилата, както и с остър клюн, който може да се възприеме като заплашителен. Страхът от заразяване с птичи грип също може да засили тревожността при някои хора. Но няма достатъчно доказателства, че разпространението на заболяването е довело до общо увеличаване на случаите на алекторофобия.
3. Ангинофобия – страх от преглъщане
Ангинофобията е интензивен и всепроникващ страх от преглъщане, свързан с риска от задавяне, при липса на анатомични или физиологични нарушения, които да обясняват затруднението. Страдащите от нея изпитват изразено безпокойство по време на хранене, често свързано с преживян инцидент със задавяне или с това, че са станали свидетели на подобен случай в миналото (например задавяне с шоколадово блокче, парче храна или друг малък предмет). Поради този страх човек може да започне да избягва определени храни, които смята за по-опасни. Както при всички фобии, избягването носи временно облекчение, но същевременно затвърждава убеждението, че съответните храни представляват опасност.
След като се развие този порочен кръг, човек може в някои случаи да ограничи избора си на храна само до кремове, течности и бебешки пюрета. Понякога дори преглъщането на вода или слюнка може да се превърне в източник на тревожност. Някои изследвания описват по-честа поява на този страх при жените, но данните за разпространението му са ограничени.
4. Педиофобия – страх от кукли
Тя е подтип на друга фобия – автоматонофобията, която засяга предмети и фигури, приличащи на хора: не само кукли, но и роботи, восъчни статуи и механични фигури. Причината куклите да предизвикват дискомфорт и отвращение може да се крие в тяхната двусмислена прилика с живи същества. Поради приликата си с хората те изглеждат живи, но ние знаем, че не са. В същото време техните силно реалистични черти могат да се съчетават с неестествени характеристики, като механични движения или безизразни очи.
Именно тази противоречива информация може да поражда несигурност и тревожност. Колкото по-реалистични изглеждат куклите, толкова по-силен може да бъде дискомфортът, особено когато външният им вид е почти човешки, но в него има нещо неестествено. Този ефект е познат като „зловещата долина“. Тревожният ефект, предизвикван от куклите, е използван и от киното, което в много филми ги е превърнало в зли същества, които оживяват и сеят паника.
5. Трипофобия – страх от дупки
Последната фобия, която ще разгледаме, е трипофобията, чието наименование буквално означава „страх от дупки“. Хората, които я изпитват, усещат силен дискомфорт, когато виждат множество малки дупки, разположени близо една до друга. Това е състояние, което все още не е достатъчно изследвано, но се обсъжда широко онлайн, където някои изображения се разпространяват многократно и предизвикват силно отвращение у зрителите. Проучване, проведено от група британски изследователи, анализира феномена и предполага, че много хора проявяват известна степен на трипофобични реакции, макар и предимно леки.
Тези повтарящи се шарки споделят основни визуални характеристики с окраската на определени опасни животни (като някои змии или синьопръстенчатите октоподи, чиято отрова е изключително силна) и могат да предизвикват несъзнателна асоциация с тях. Според тази хипотеза дискомфортът и отвращението може да са еволюционен отговор на потенциално опасни стимули. Други изследвания обаче оспорват подобно обяснение и предполагат, че в основата на реакцията стоят самите визуални характеристики на изображенията, а не асоциацията им с отровни животни.
Една фобия се счита за по-сериозна, когато започва да се отразява значително на ежедневието на човека. Например страхът от летене може да има слабо въздействие върху някого, който пътува със самолет веднъж годишно за почивка, но да се превърне в сериозен проблем за мениджър, чиято работа го принуждава да лети няколко пъти седмично. Психотерапията може да бъде ценна помощ в тези случаи. В рамките на различни терапевтични подходи са разработени множество методи за справяне с фобиите и намаляване на тяхното въздействие върху качеството на живот.
Таня Ангелова е завършила „Психология“ и „Лингвистика и превод“. Обича музиката, танците, книгите, пътешествията, вкусната храна и добрата компания. Вярва, че всеки един от нас е ключът към промяната и щастието идва с вътрешния мир и хармония!
