Лятото идва. И тук стои въпросът кой обича да си похапва късна закуска и ранен обяд взети заедно. Калориите хем ще са по-малко, хем няма да се затормозяваме за приготвянето на две вкусотии едно след друго. И въпреки че брънчът е смятан за лекарство срещу махмурлука, това не е единственото любопитно нещо, което си струва да научим за него.
Приписват авторството на брънча на английския писател Гай Берингер. Именно той пръв предлага идеята за него в есето си от 1895 г. „Brunch: A Plea“. В статията, публикувана в Hunter‘s Weekly, той твърди, че брънчът би послужил като идеалното лекарство за махмурлука в неделя сутрин. А това го прави идеален повод за събиране и споделяне на истории в събота вечер.
Закуска или обяд?
Вместо меса и пайове, защо не ново хранене, сервирано около обяд, което да започва с чай или кафе, мармалад и други типични неща за закуска, преди да се премине към по-тежките ястия? Но като се замислим, всички сме яли късна закуска, особено когато сме стоели будни до късно в събота вечер.
Брънчът едновременно ни спестява закуската, но и ни кара да сме по-щастливи, когато знаем, че не сме пропуснали нещо вкусно и любимо. Брънчът е весел и вълнуващ. Вдъхва добро настроение, кара ни да сме доволни от себе си и близките си и премахва притесненията и еднообразието от седмицата.
Терминът брънч има втори произход в САЩ. Мнозина го приписват на репортера Франк Уорд О‘Мали, който пише за нюйоркския вестник The Sun от 1906 до 1919 г. Съобщава се, че брънчът се основава на типичните хранителни навици на репортер в средата на деня. Изглежда, че О‘Мали, когото Хенри Луис Менкен нарекъл „един от най-добрите репортери, които Америка някога е познавала“, е имал репутация на създател на фрази с такива скъпоценности като: „Животът е просто едно проклето нещо след друго.“
И в този ред на мисли, в САЩ брънчът набра популярност още през 30-те години на миналия век в Чикаго. Според Евън Джоунс, автор на „Американска храна: Гастрономическата история“, хапването преди обяд получава известност, защото филмови звезди, знаменитости и богаташи спирали за късно сутрешно хранене, докато пътували с трансконтинентален влак.
Неделя: най-любимият ден
След спад в броя на посещаващите църква в неделя сутрин, когато приключва Втората световна война, Джоунс обяснява в N.Y. Times защо брънчът е обхванал нацията като треска. „Обичаме да спим в неделя, да четем вестници и да се излежаваме в леглото. След Втората световна война поколението си отиде от църквата като цяло. Неделята се превърна в ден, в който да се насладим на бездействието. А брънчът просто се разрасна бързо“.
Разбира се, нищо от това не обяснява как брънчът се превърна от храна, предназначена да помогне за лекуване на махмурлука, в скъпо оправдание за пиене в средата на деня и нов световен тренд. Понякога обаче е най-добре да не поставяте под съмнение тези неща твърде много.
Ивелина е родена в Пловдив. Обича да пише и да живее. Признава обаче, че шумотевицата понякога я притиска и отегчава. Пада си по приключенията и не спира да разкрива пред самата себе си нови хоризонти и светоусещания.
