Космическият апарат на НАСА Curiosity засече следи от метан на Марс, което беше потвърдено от мисията на Европейската космическа агенция Mars Express. Наскоро пристигналият на „Марс Трейс Газ Орбитер“ обаче не откри никакви признаци за наличието на този газ, което озадачи учените.
Тази седмица „Curiosity” отново намери метан и то с много по-голяма концентрация, отколкото е измервана досега. Изглежда, че Червената планета изригва метан от време на време, което е възможно доказателство за съществуване на микробен живот под повърхността.
Изстрелян през 2011 година, Curiosity за първи път откри метан на марсианската повърхност през 2013 година, но доказателствата за наличието на този газ по-късно изчезнаха, оставяйки учените объркани как да интерпретират показанията.
Констатациите бяха потвърдени от орбитален космически апарат на Европейската космическа агенция, известен като Mars Express, който също беше открил метан. Но орбиталната мисия ESA/Роскосмос Марс Трейс Газ Орбитер, която в момента е в орбита на Марс, не открива следи от метан в атмосферата, което допринася за мистерията.
Въпреки че по-ранните измервания са доказали метан с плътност до 7 части на милиард в атмосферата, които вече се считат за високи, новите показания на НАСА показват много по-високи нива – 21 части на милиард.
Учените, отговарящи за Curiosity, Марс Експрес и Марс Трейс Газ Орбитер, обсъдиха новите показания за метан, но все още не са готови да направят окончателно заключение. Д-р Марко Джурана, учен от Националния институт за астрофизика в Италия, който работи с Марс Експрес, каза, че е бил информиран за находката, но смята, че заключенията са „предварителни“.
„Остават много данни, които трябва да бъдат обработени“, казва Джурана, цитиран от New York Times. „Ще имаме някои предварителни резултати следващата седмица.“
Учените обясняват, че проблемът с използването на нивата на метан, за да се отговори на въпроса дали има живот на Марс, се крие във факта, че газът може да се произвежда от микроби – подобно на тези, живеещи в условия с ниско съдържание на кислород, като например скалите дълбоко под земята или чрез геоложка дейност.
Тези различни източници отделят метан, придружен или от пропан, или етан (всеки от които предполага биологична активност), или серен диоксид, което предполага геоложки произход на материала.
През следващата година са предвидени два нови апарата, които ще бъдат изпратени на Марс: Марс 2020 на НАСА и Розалинд Франклин на Европейската космическа агенция, съвместно с Роскосмос.
Розалинд Франклин, по-рано известен като сондата ExoMars, носи името на британски учен от 20-ти век, известен с ДНК изследвания. И двете мисии ще бъдат оборудвани със сензори за откриване на различните градивни елементи от базирания на въглерод живот и ще достигнат повърхността на Марс през 2021 година.
© След 5 е твоето място за всичко, което обичаш! Кино, музика, пътешествия, хоби, забавление, вкусна храна… Вдъхновение, което превръща свободното време в незабравимо преживяване! Защото истинският живот започва © След 5!
