Изследователи от Университета в Калгари, Канада, анализирайки ДНК на 85 вида бозайници установиха, че приматите и прилепите имат еднакво висока активност на гените, отговорни за синтеза на алкохолни дехидрогенази.
Тези ензими неутрализират ефекта на етилов алкохол и го превръщат в ацеталдехид, който след това се превръща в оцетна киселина. Тя от своя страна се разпада на вода и въглероден диоксид.
Колкото по-активна е алкохолната дехидрогеназа, толкова по-бързо се разгражда етанолът и толкова повече животното може да го консумира без отравяне или заспиване.
Работата на един от тези ензими – ADH7 (след като алкохолът е в тялото, той първо влиза в действие), учените решиха да проследят по свързания с него ген.
Данните за тази част от ДНК са събрани от различни видове бозайници – гризачи, прилепи, примати, членестоноги, хоботници, хищници и китоподобни. След това са сравнени с техните хранителни навици.
На първо място се взема предвид колко често животните консумират плодове. В крайна сметка колкото по-голям е техният дял в храненето им, толкова по-голям е шансът да срещнете етанол – той често се среща в презрели и ферментирали плодове.
Оказа се, че генът ADH7 присъства в 79 от 85-те изследвани вида, въпреки че при някои – например коне, слонове и бели носорози, той вече не функционира. Това означава, че тези животни не са в състояние да обработват ефективно алкохол и случайна среща с него може да доведе до тежка интоксикация, сериозно отравяне и дори смърт.
Но при тези, които ядат много плодове, предсказуемо са открити повишена активност на „алкохолния“ ген. Сред най-устойчивите на етанол са прилепите, приматите и някои видове торбести животни – по-специално домашният опосум.
В същото време при насекомоядните, които се хранят с всичко, включително с плодове, алкохолната дехидрогеназа не е толкова активна. И почти не участва в разграждането на етанола.
Оказва се, че най-големият „алкохолик“, който пие, но не се напива, е малко животинче, живеещо на Малайския полуостров, на север от Калимантан и Суматра. Това е така наречената перушинеста тупая, която доста прилича на мишка.
Мъникът живее по дърветата, храни се с насекоми и много обича да пие нектар от палмата – Бертам. Дървото е известно, че съдържа 3.8 процента етилов алкохол в сока си.
Университетски учени, които са изследвали тупаята, открили, че тя консумира толкова алкохол на ден, колкото се съдържат в 3 литра бира. Въпреки това изследваните животинки не са виждани пияни.
За сравнение същото количество алкохол в човешки организъм би довело до тежка интоксикация. Освен всичко „малкият алкохолик“ не страда от махмурлук след запой, както често се случва при човек.
Изследванията продължават, защото все още остава загадка как това малко същество успява да преработва такива огромни количества алкохол толкова добре. Изследователският екип го отдава на алкохолните дехидрогенази.
Янчо Николов е дипломиран журналист и специалист по връзки с обществеността, завършил Бургаския свободен университет. Има сертификат по криминалистика от Варненския свободен университет. Странен, ексцентричен и вглъбен. Идеалист, за неподходящото време и място.
