Бутан, последното останало кралство в Хималаите, e една от най-слабо развитите страни в Изтока, но се нарежда на 8-мо място в класацията на 20-те най-щастливи държави.
Една от главните цели на управниците в Бутан е да поддържат високо нивото на щастлив живот, а не само да развиват икономиката. Държавата поставя на първо място удовлетворението на жителите си, запазвайки културата, традициите и защитавайки околната среда. Всеки гражданин има право на безплатно обучение и медицинска помощ.
20% от населението на кралството живее в столицата Тимпу. Тя е най-големият град в страната и един от най-бързо развиващите се в Югоизточна Азия.
В Бутан има четири летища, но само едно от тях е международно – летище Паро. То е и едно от най-опасните на света. Само осем пилоти имат право да приземяват самолети там, поради скалистата местност, която го заобикаля.
Кралството се предпазва от масовия туризъм, като ограничава достъпа до държавата. Ако искаш да посетиш Бутан, трябва да платиш такса и задължително да имаш екскурзовод със себе си.
В миналото всяко семейство оставяло поне едно от децата си в манастир, за да следва пътя на Буда. С модернизацията тази традиция изчезнала и манастирите започнали да приемат осиротели деца или такива родени в бедни семейства.
Модернизацията е обзела столицата, но централната част на Бутан все още не се е докоснала до новите въведения. Традиционната бутанска къща е на три етажа, а обзавеждането е доста примитивно. Няма канализация, електричеството е оскъдно, а в средата на най-използваната стая стои постоянно запалена печка, на която ври вода, за да се поддържа влажността на въздуха.
Първият етаж на къщата е подземен и е предназначен за животните, за да може топлината от тях да затопля цялата къща. Вторият етаж се използва като склад, а на третия са кухнята и спалнята. Цялото семейство спи в една стая на матраци, положени директно на земята и възглавници с пълнеж от оризови люспи. Всяка къща има отделна пищно украсена стая, предопределена за религиозни ритуали.
Жителите на Бутан са дружелюбни и гостоприемни. Когато в дома им има гост, първото, което му предлагат, е традиционния чай от масло. Голяма част от жителите на кралството отглеждат сами продуктите, които след това използват. В Бутан лютите чушки са любими, сервират се с всяка гозба и дори и най-малките дечица обичат да си похапват от тях.
Някои от селата претърпяват атаки от леопарди, тигри и други диви животни. Бутанците нямат право да отнемат живота на зверовете, защото се смята за религиозен грях. Това е и причината нивите, животните и някои от жителите да страдат от тези понякога дори смъртоносни атаки.
За да предпазят себе си, добитъка и посевите си, заселниците на селата в близост до дивите местности стоят на пост през вечерта. Прекарват нощта под навес в близост до фермата, като със себе си взимат фенер и метална кутия, по която удрят с пръчка. Вдигайки шум, предупреждават дивите животни да не приближават.
Мистиката на Бутан ще продължава да впечатлява всеки, запознат с историята и местоположението на страната – от скалистите манастири до оризовите ниви, тя успява да остави частица от себе си в сърцето на всеки посетител.
Ивелина обича да чете и да твори. Писането и фотографията са нейна страст. В свободното си време осъществява пъклени планове за щуротии. Разпуска с танци и е винаги готова за приключения.
