Шер е родена на 20 май 1946 г. в Ел Сентро, Калифорния. Историята около името ѝ е почти толкова необичайна, колкото и самата ѝ кариера. Дълги години светът я познава като Шерилин Саркисян. В мемоарите си обаче певицата разказва, че по-късно открива в акта си за раждане името Шерил. Баща ѝ Джон Саркисян е от арменски произход, а майка ѝ Джорджия Холт има европейски корени и заявявана чероки линия.
Когато Шер е още малка, баща ѝ напуска семейството. Майка ѝ, която мечтае за актьорска кариера, се опитва да се справи сама с трудностите, а по-късно родителите на Шер правят няколко опита да възстановят връзката си. Семейството обаче така и не успява да намери стабилност.
Детството на Шер е белязано от несигурност, чести премествания и финансови трудности. Именно тази среда оформя характера ѝ – упорит, независим и готов да се бори за мястото си. Едва на 16 години тя напуска училище и заминава за Лос Анджелис с мечтата да пробие в шоубизнеса.
Там среща Салваторе „Сони“ Боно – музикант, продуцент и бъдещ неин съпруг. В началото той я взима като беквокалистка, а после започва да продуцира първите ѝ записи. Първият ѝ сингъл, „Ringo I Love You“, излиза под псевдонима Bonnie Jo Mason, но не постига особен успех.
Скоро Сони и Шер започват да се изявяват като дует. Първоначално използват името Caesar and Cleo, но то бързо отстъпва място на Sonny & Cher. През 1964 г. записват „Baby Don’t Go“, която се превръща в локален хит. Година по-късно идва големият им пробив с „I Got You Babe“. Песента оглавява класациите и превръща двамата в една от най-разпознаваемите двойки на 60-те години.
През същия период Шер започва да изгражда и самостоятелна кариера. Нейният глас – нисък, плътен и лесно разпознаваем – я отличава от много други певици на времето. Докато дуетът със Сони печели публиката с романтичния си образ и сценична химия, Шер постепенно започва да се оформя като самостоятелна звезда със собствен стил и характер.
Популярността на Сони и Шер ги отвежда и в телевизията. Двамата имат собствено вариететно шоу – „The Sonny & Cher Comedy Hour“, което се радва на огромен успех в началото на 70-те години. Предаването съчетава музика, хумор и закачливи диалози между двамата, а Шер се превръща в модна икона с дръзките си сценични тоалети. След развода им през 1975 г. общият им телевизионен формат приключва, но Шер продължава да търси свое място както в музиката, така и в телевизията.
В личен план животът ѝ остава сложен и често публично обсъждан. От брака си със Сони Боно има дете – Чаз Боно, роден като Честити Боно. След раздялата със Сони тя се омъжва за рок музиканта Грег Олман, от когото има син – Илайджа Блу Олман. Връзката им е бурна и кратка, но остава важна част от биографията ѝ.
Смъртта на Сони Боно през 1998 г. е тежък удар за Шер. Макар отношенията им да са преминали през любов, напрежение, раздяла и публични спорове, Сони остава човекът, с когото започва пътят ѝ към световната слава. Емоционалното ѝ прощално слово на погребението му показва колко дълбока и сложна е била връзката между тях.
През 80-те години Шер прави една от най-важните трансформации в кариерата си – доказва, че е не само певица и телевизионна звезда, но и сериозна актриса. След участие в бродуейската постановка „Come Back to the Five and Dime, Jimmy Dean, Jimmy Dean“ тя повтаря ролята си и във филмовата версия. През 1983 г. получава признание за участието си в „Силкуд“, което ѝ носи номинация за „Оскар“ и „Златен глобус“.
Следват още по-силни актьорски години. За ролята си в „Маска“ Шер печели наградата за най-добра актриса на фестивала в Кан през 1985 г. После идват „Вещиците от Истуик“ и „Лунатици“ – филмът, който ѝ носи „Оскар“ за най-добра актриса и „Златен глобус“. С това Шер окончателно затвърждава статута си на артист, способен да се движи между музиката, киното и телевизията с еднаква сила.
В края на 80-те години тя отново се връща мощно към музиката. Албумът „Heart of Stone“ от 1989 г. включва едни от най-емблематичните ѝ песни – „If I Could Turn Back Time“ и „Just Like Jesse James“. Малко по-късно Шер записва своя версия на „The Shoop Shoop Song (It’s in His Kiss)“ за филма „Сирени“, в който си партнира с Уинона Райдър и Кристина Ричи. Песента се превръща в международен хит.
През 90-те години Шер продължава да редува музика и кино. През 1991 г. излиза албумът „Love Hurts“, а през 1995 г. – „It’s a Man’s World“, в който са включени песни като „Walking in Memphis“ и „One by One“. През 1996 г. дебютира като режисьор с част от телевизионния филм „Ако стените можеха да говорят“, а по-късно се снима в продукции като „Чай с Мусолини“ и „Залепен за теб“.
В този период обаче Шер преживява и сериозно физическо и емоционално изтощение. Здравословни проблеми и хронична умора я карат да се отдръпне за известно време от активния публичен живот. Завръщането ѝ през 1998 г. с албума „Believe“ се превръща в едно от най-впечатляващите възраждания в поп музиката.
Едноименната песен „Believe“ не само оглавява класациите, но и променя звученето на поп музиката с характерното използване на Auto-Tune като артистичен ефект. Албумът носи на Шер нова публика и я превръща в клубна икона за цяло поколение. След него идват песни като „Strong Enough“, „Dov’è l’amore“ и по-късно „Song for the Lonely“, които показват способността ѝ да се адаптира към нови музикални епохи.
Шер умее да подбира песните си и да ги превръща в лични изповеди. Гласът ѝ е разпознаваем още от първите секунди – дълбок, леко дрезгав и наситен с драматизъм. В различни десетилетия тя преминава през фолк-поп, рок, диско, денс и електропоп, без да губи собствената си идентичност.
Нейното влияние обаче не се изчерпва с музиката. Шер е и модна икона, чийто сценичен образ често е толкова обсъждан, колкото и песните ѝ. Смелите ѝ костюми, създадени в голяма степен в сътрудничество с дизайнера Боб Маки, променят представите за това как може да изглежда една поп звезда на сцената.
През 2018 г. Шер се появява във филма „Mamma Mia! Отново заедно“, където играе Руби – майката на Дона и бабата на Софи. Участието ѝ във филма води до албума „Dancing Queen“, съставен изцяло от кавъри на ABBA. Проектът е посрещнат с интерес и още веднъж доказва, че Шер може да превръща носталгията в актуално събитие.
През 2020 г. тя записва испанска версия на класиката на ABBA „Chiquitita“, а приходите от песента са дарени на УНИЦЕФ. Едновременно с това е издаден и дигитален сингъл с английската версия на песента. Така Шер отново свързва музиката си с благотворителна кауза – нещо, което присъства в различни етапи от публичния ѝ живот.
След 2020 г. Шер не остана в ролята на легенда, която живее от миналото си. През 2023 г. тя издаде първия си коледен албум – „Christmas“, в който включи както празнични класики, така и нови песни и дуети със Стиви Уондър, Синди Лоупър, Майкъл Бубле, Дарлийн Лав и Tyga. Сингълът „DJ Play a Christmas Song“ ѝ донесе ново присъствие в класациите и затвърди рядкото ѝ постижение – да има №1 в класации на Billboard в седем последователни десетилетия.
През 2024 г. Шер беше въведена в Залата на славата на рокендрола – признание, което мнозина смятаха за закъсняло, но напълно заслужено. Същата година излезе и първата част от мемоарите ѝ – „Cher: The Memoir, Part One“, в която тя се връща към детството си, първите успехи, срещата със Сони Боно и сложната цена на славата. Втората част на мемоарите е планирана за 2026 г., когато Шер навършва 80 години.
Към 2026 г. Шер остава една от малкото световни звезди, които могат да бъдат описани едновременно като певица, актриса, телевизионна личност, модна икона и символ на оцеляването в шоубизнеса. Кариерата ѝ обхваща повече от шест десетилетия, но тя продължава да добавя нови глави към историята си – с музика, книги, публични позиции и неизчерпаема способност да се появява отново точно когато публиката мисли, че вече е видяла всичко от нея.
Завършил е журналистика, работил е в радио и онлайн издания. Обича хубавото кафе, джаза на живо и често сменя града заради нови преживявания. Свободното си време посвещава на спорт, кулинарни експерименти и пътувания.
