Всеки уикенд След 5® • Твоето време, твоите правила представя вдъхновяващите истории на родните и световни знаменитости. Проследяваме пътя на успеха им, моментите на триумф и предизвикателствата, които са преодолели. Тази седмица нашите уикенд герои са U2.
Когато чуете Ирландия вероятно едно от първите неща, за които ще се сетите са спиращата дъха природа, онова наситено зелено на поляните, което омагьосва, ирландските пъбове, които няма смисъл да посещаваме, ако не ударим поне една ирландска Guinness, Ирландската републиканска армия, купоните за деня на Св. Патрик, известни по целия свят… и разбира се, музиката.
А като говорим за ирландците в музиката просто е невъзможно да не направим асоциация с великаните, уникалните, легендарните U2.
Повече от 4 десетилетия момчетата от Дъблин пишат със златни букви музикалната история на рока. Множество награди, слабост към социално ангажираните текстове, благотворителност, платинени албуми, множество награди и милиони верни фенове. И има защо – те са новатори, индивидуалисти, група с неподражаем дух.
U2 са една от малкото групи, които не са променяли състава си, откакто стават квартет през 1978 година! Но как е основана групата? Ето и историята: на 25 септември 1976 година 14-годишният Лари Мълън Джуниър поставя обява на училищното табло, че търси музиканти, за да направят група. Резултатът от съобщението е група от петима музиканти, която нарича себе си Feedback. Мълън свири на барабани, Адам Клейтън на бас, Пол Хюсън (Боно) e вокалист, Дейвид Евънс (Едж) и брат му Дик са на китарите. След кратък период под името The Hype и напускането на Дик Евънс групата става квартет, а през март 1978 г. променя името си на U2.
Бандата издава дебютния си албум „Boy“ през 1980 година. Сред първите им хитове са „Out Of Control“ и „I Will Follow“. Оттогава следват още много албуми и вече превърнали се в класика хитове. Днес групата е една от най-продаваните в света с повече от 170 милиона продадени записа. Освен с множеството други награди, U2 могат да се похвалят и с 22 награди Grammy – повече от всяка друга група в историята.
През 2005 година U2 са приети в Залата на славата на рокендрола, а през 2022 година получават една от най-престижните културни награди в САЩ – Kennedy Center Honors. През 2023 година групата издава „Songs of Surrender“ – колекция от 40 нови интерпретации на песни от цялата си кариера, а през септември същата година открива Sphere в Лас Вегас със спектакъла „U2 Achtung Baby Live At Sphere“. До март 2024 година U2 изнасят там 40 концерта пред повече от 700 000 души от 100 държави. Лари Мълън Джуниър пропуска концертите, докато се възстановява от операция, а зад барабаните го заменя Брам ван ден Берг.
През 2025 година четиримата музиканти стават първите ирландски автори на песни, приети за членове на Ivor Academy Fellowship. А 2026 година носи нова музика – през февруари U2 издават шестпесенното EP „Days of Ash“, през април следва „Easter Lily“, а през юли се появява „Street of Dreams“. Песента е първият сингъл от предстоящия нов студиен албум на групата – първият им с изцяло нов материал от девет години. На 24 юли U2 издават и „Fireflies“ в сътрудничество с Мартин Гарикс.
Лидерът на U2 – Боно, е известен със своята активна борба срещу нарушаването на човешките права, бедността, СПИН и замърсяването на околната среда. През 2016 година той стана първият носител на отличието „Man of the Year“ в рамките на наградите „Women of the Year“ на сп. „Glamour“. Изданието се аргументира с ангажираността на Боно и организацията ONE Campaign с каузата за равенството между половете. В своя доклад „Poverty is Sexist“ от същата година ONE посочва, че 62 милиона момичета по света са лишени от образование. Самият Боно пък заяви, че битката за равенството на половете няма да бъде спечелена, ако и мъжете не вземат активно участие в нея. През януари 2025 година президентът Джо Байдън го удостои и с Президентския медал на свободата – най-високото гражданско отличие на САЩ.
Песента „Sweetest Thing“ е написана като извинение към съпругата на Боно – Алисън (Али) Хюсън, заради пропуснатия ѝ рожден ден. Двамата са заедно от средата на 70-те, а се женят на 31 август 1982 година. И тя, също като Боно, се занимава с хуманитарна дейност и повече от 20 години е патрон на Chernobyl Children International, като е и член на борда на организацията, подкрепяща деца и семейства, засегнати от аварията в Чернобилската АЕЦ през 1986 г. За тази кауза са насочени и приходите от сингъла „Sweetest Thing“.
Освен певец и музикант, Боно е и автор на музика и текстове, като съвместно с китариста Ди Едж са писали композиции и за други изпълнители. Сред по-известните са „GoldenEye“, изпълнявана от Тина Търнър във филма за Джеймс Бонд „Златното око“, и „She’s a Mystery to Me“ за Рой Орбисън. Бандата има опит и във филмовата музика. Песента им „Hold Me, Thrill Me, Kiss Me, Kill Me“ от саундтрака към филма „Батман завинаги“ получи две номинации за Grammy през 1996 година. Бяха номинирани за Оскар за най-добра оригинална песен през 2003 година – за „The Hands That Built America“ от филма на Мартин Скорсезе „Бандите на Ню Йорк“. Тяхно дело е и култовата „Elevation“, чийто „Tomb Raider Mix“ е включен в саундтрака към първия „Tomb Raider“ с Анджелина Джоли.
През 2003 година списание „Q“ обяви баладата „One“ за най-великата песен в историята на музиката. Да, песента наистина е категоричният ни фаворит от безценното творчество на U2. „One“ е част от албума на групата „Achtung Baby“ от 1991 година. През октомври 1990 година, близо година след падането на Берлинската стена, U2 пристигат в германската столица, където започват записите на албума си в легендарното Hansa Studios. Работата по „Achtung Baby“ продължава и в Дъблин, а именно в Берлин след няколко трудни седмици се ражда „One“. Един от видеоклиповете към песента също е заснет в Берлин от Антон Корбайн. През 2005 година Мери Джей Блайдж записва нова версия на песента с U2. Тя е включена в албума на певицата „The Breakthrough“.
Юлиян Лазаров е журналист с дългогодишен опит в радио и телевизия. В професионалната му биография са БНР, Нова ТВ, Радио Energy, ТВ Европа и др. Обича спорта, музиката и стойностното кино.
