На 5 срещу 6 септември 1885 г. сред мъжете, тръгнали към Пловдив, има и една жена. Казва се Недялка Шилева и освен че ушива знамето на Голямоконарската чета, самата тя поема с четниците към областния град.
Голямоконарската Райна Княгиня
Недялка Шилева е 18-годишна учителка в родното си село Голямо Конаре (днес град Съединение) и племенничка на подпредседателя на местния таен революционен комитет в селото – Петър Шилев. По молба на своя годеник Продан Тишков (известен като Чардафон Велики) тя ушива знамето на Голямоконарската чета.
Текстът върху знамето е изписан с блажна боя и гласи: „Аз не вярвам, че калугер ще спаси раята. Свободата не ще екзарх, иска Караджата“. Добавени са и думите „Съединението прави силата“ и „Долу Източна Румелия“. Преди това пловдивският художник Георги Данчов, сподвижник на Васил Левски, рисува лъв поради липсата на време да бъде извезан такъв.
Заедно с другите четници Недялка се отправя към Пловдив. Преди да стигнат до областния център, четниците чуват тътен в мрака и залягат в тревата около пътя. Някои от тях дори започват да съжаляват, че са се захванали с това дело. Тогава Недялка изкрещява:
„Не ви е срам, стари мустакати мъже! Погледнете на мене, която съм слаба жена, най-млада между вас!“ С тези думи тя връща духа на сподвижниците и те продължават пътя си.
След свалянето на генерал-губернатор Гаврил Кръстевич на 6 септември 1885 г. Недялка получава важна задача – ескортира Кръстевич. Качва се във файтона до него, облечена във въстаническа униформа и със сабя в ръка. Съпровожда го из целия град и по пътя му за село Голямо Конаре. Файтонът трудно си проправя път пред насъбралото се множество.
Живот след Съединението
През същата 1885 г. Недялка Шилева се омъжва за своя годеник Продан Тишков в Казанлък. Двамата са родители на две деца – Свобода и Любен. Десет години след сключването на брака двамата се развеждат. Недялка продължава да работи като учителка в Пловдив, Ямбол и София.
Впечатления за личността ѝ добиваме от разказа на неин бивш ученик от София: „Ние я познавахме като г-жа Чардафонова, а някои скришом ѝ казваха Чардафонката… Тя не се уплашваше от нищо, беше твърда жена. Знаехме, че ни обича, но не беше щедра на ласки, рядко се усмихваше, понякога дърпаше ушите на някого, друг път дори ни попляскваше…“
Недялка Шилева става дарител на БАН, Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ и Военноисторическия музей.
Жената, която на 18 години тръгва със знамето към Пловдив, продължава да живее още десетилетия и да оставя след себе си не само спомен от Съединението, но и дарения за културни институции.
Умира в София през 1959 г.
Милена има туристическо образование, но обича да пише. Вдъхновяват я литературата, историята и тежкият рок. Разказва за красиви кътчета, забележителности и сложността в иначе простите човешки взаимоотношения.
