Около пътя, потънал в дрямка, танцуваха избуяли треви. Пътно осветление все още липсваше. Но нощта бе топла, някак вълшебна. Полъхваше тих ветрец, понесъл ухание на лято. Фаровете на преминаващите коли проблясваха сякаш ръсеха в мрака шепи злато.
В нощта срещу първи юли Камен бряг, селце с шейсет жители между Каварна и Шабла, оживяваше и заприличваше на приказна литография. Хора от близо и далеч идваха тук и посрещаха под открито небе изгрева, символ на чистото начало. Стела прочете, че традицията на Джулая възникнала във Варна през осемдесетте години. Установила се до Огънчето на Камен бряг, по-късно край Желязното дърво във Варвара и из цяла България.
Отби по коларски път, забулен в тъмнина, и паркира до каравани, струпани между треви, билки и шипков трънак. Озова се на безкрайна поляна, която се вливаше в трийсетметрови скали, пропити с дъха на море. Късче магична земя. Първата, която слънцето сутрин огрява от България.
С излизането от колата усети омаен, ленив въздух. В мастиленото небе сякаш кръжаха невидими листове със стихове. Над скалите се стелеше аромат на лагерен огън, витаеше любима мелодия. В сумрака просветна светулка. Прокрадна се интимност.
Наоколо хора палеха хартиени фенери, които литваха към небето, изпълнени с топъл въздух. Други бяха насядали по тревата. Слушаха музика, пиеха бира, печаха миди на ламарина. Наблизо звънеше китара. Момичета отпускаха глава на рамото на любимото момче. На сцена в далечината свиреха вечни хитове. Сякаш Дийн Мориарти и деца на цветята всеки миг щяха да акостират на българския бряг и да затанцуват под звездите до стар касетофон.
Стела намери щанда на издателството – бяла шатра, по която блещукаха светещи фенери. До нея имаше дърво, около ствола и клоните на което бяха увити гирлянди от лампички, и импровизирана сцена, на която течаха литературни четения. Не видя Камен, но разпозна лицето му върху налепените плакати и рекламни брошури. Неговият постер беше най-голям. Явно появяването му бе гвоздеят на програмата. Откри пътеводителя между изложените книги и го купи. Хвана го в ръце като сандъче със съкровище.
„На България с любов“ беше издаден в голям формат. На гланцирана хартия с поразителни снимки. Стела седна на тревата и впери поглед в книгата. Прелисти първата глава, като осветяваше с телефона. Разпозна Пловдив и Несебър. Притаи дъх при прелестна фотография на безброй диви божури на Яйлата.
Постепенно хората започнаха да стават от тревата. На далечната сцена зазвуча хита на Uriah Heep „Джулай морнинг“. Наоколо млади и стари пригласяха със сърцата си. Палеха бенгалски огън. Вдигаха телефоните с включени светлини и ги люлееха в ритъма на песента.
Слънцето предизвести появата си, като покри морето с воал от розов тюл. Пусна в небето пурпурни хвърчила и плисна по хоризонта ресни от разтопено злато. Камен бряг притихна в очакване на вълшебния миг, в който светлината побеждава мрака.
Величествено огнено кълбо изплува зад морето и се плъзна в лумналото небе…
„Море от мечти“ от Мари Робес е роман, който ухае на България – на морски бриз, планински въздух и спомени от детството. Несебър, Велека, Старият Пловдив, терасите на Балчик, заливите на Албена и звездното небе над Калиакра са само част от магичния пейзаж, в който се разгръща историята.
Разказът следва двама чужденци и Камен – възрастен таксиметров шофьор, който не се отказва от мечтите си. Между носталгията и надеждата, между личното и общото, книгата поставя вечни въпроси: как се живее смислено, как се мечтае и как се обича родината.
Без излишен патос, но с много чувство, романът докосва теми като обезлюдените села, унищожаването на природата и бавното угасване на духа. В същото време, той ни напомня за скритата сила на българското – в песните, в природата, в споделените спомени.
Европейско кино, фотография и Рей Бредбъри. Трите любими теми на Рада. Обича да пътува, но рядко посещава едно и също място два пъти. Фен е на синия цвят и червеното вино… дори и да не е от глухарчета.
