На 5 януари 2024 г. от печат излезе „Неуправляеми или атипични?“ – книга, която оказва неоценима подкрепа на различните деца и облекчава усилията на техните родители. Деца аутисти, „странни птици“, свръхчувствителни, с „дис“ разстройства, с висок потенциал, атипични или просто различни – тази реалност се определя с термина „невроразнообразие“ и засяга 20% от населението.
Как да отгледаш дете, което не се вписва в общоприетите рамки, а системата иска непременно да го вкара в тях? Как да изградиш личността си, когато те третират като проблем? Когато погледнем списъка на прочутите личности, за които се знае или се предполага, че са невроатипични, виждаме колко много са допринесли те за световния напредък в една или друга област.
Достатъчно е да споменем Йохан Себастиан Бах, Моцарт, Томас Едисън, Алберт Айнщайн, Леонардо да Винчи, Микеланджело, Уинстън Чърчил, Мария Кюри, Боб Дилън, Луи Пастьор, Боби Фишер, Хенри Форд, Ърнест Хемингуей, Марк Твен, Пабло Пикасо, Стив Джобс, Уди Алън, Едгар Алън По, Винсент ван Гог, Киану Рийвс…
Диспраксията например представлява дисфункция на моториката. Обикновено лицата с диспраксия се възприемат като непохватни, неспокойни, нестабилни, невъзпитани. Дискалкулията се изразява в затруднения при боравенето с числа – едно дете с дискалкулия навлиза със сериозен пасив в образователната система, в която приоритетно е застъпено логическо-математическото мислене. Дефицит на вниманието, с или без хиперактивност, е разстройство на доброто поведение в социална среда, ако можем така да се изразим. А какво означава да си свръхнадарен?
Нещата не се изчерпват с нивото на интелигентност, така както дислексията не се изчерпва с проблемите при четене. (Освен това не всички характерни черти на надареността се проявяват с положителен знак.) Свръхчувствителността в детството се изживява като тежест, като препятствие, което пречи да си „като другите“. Възприемаш всеки поглед, всеки коментар като удар с нож, защото, както добре го е изразил Флобер: „Аз съм надарен с абсурдна чувствителност – това, което за другите е драскотина, за мен е разкъсваща рана“. Всъщност да си свръхчувствителен, е невероятна дарба, стига да съумееш да живееш добре с нея.
Клер Стрид, авторката на „Неуправляеми или атипични?“, е извървяла пътя на „странните птици“ като дете, а днес помага на семействата и възпитателите да се справят по-добре. Самата тя е с дислексия, дискалкулия и висок потенциал. Изучавала е невронауки, неагресивни модели на комуникация, работи като консултант, преподавател и личен коуч по емоционална и междуличностна интелигентност. В тази книга тя ни обяснява как функционират тези не-обикновени деца, споделя правилния подход и практическите средства, с които да им помагаме без чувство за вина и непрекъснати битки:
„Всеки човек е уникален. Дете, родено с обучителни разстройства, част от когнитивното разнообразие, е преди всичко дете, на което трябва да осигурим нужните средства, за да изгради личността си, да развие самоуважение и толерантност. Когато си невроатипичен и свръхчувствителен, все едно говориш чужд език. Семейството научава този език, научава се да превежда и да прехвърля мостове между различните светове на своите членове.
Фобията от училище е често явление при различните деца и понякога се налага детето да се спре от посещаване на учебното заведение, за да се сложи край на всекидневното изтезание за него. Не забравяйте да казвате на детето си, че ви удивлява! Време е да престанем да тормозим децата си, да ги принуждаваме да влязат в общоприетите рамки, да се съобразяват с мнозинството, да се превърнат в бледо копие на невротипичните. Време е да опознаем техния свят, техните кодове, за да разберем душевния им дискомфорт и страданието, отключено от първите социални контакти.“
Европейско кино, фотография и Рей Бредбъри. Трите любими теми на Рада. Обича да пътува, но рядко посещава едно и също място два пъти. Фен е на синия цвят и червеното вино… дори и да не е от глухарчета.
