Всяко лято, поне от 2015 г. насам, неизбежно настъпва онзи трепетен момент, който ни заставя да обявим концептуалния фокус на предстоящото издание на Синелибри. Събитие, което не търпи имитации и симулации, още по-малко инсинуации, но за сметка на това допуска „зрелищни“ филмови интерпретации, нерядко гениални, на литературни произведения.
Тази есен единственият кино-литературен фестивал в света ще се състои в интервала 15 октомври – 8 ноември в София и още шест български града под мотото „Цивилизация на зрелището“. Този водещ мотив е преди всичко израз на преклонение пред паметта на Нобеловия лауреат Марио Варгас Льоса, който ни завеща внушително по мащаб и размах литературно наследство.
През март 2026 г. достолепният испанско-перуански словотворец щеше да навърши 90 години. Знаменателното есе „Цивилизация на зрелището“, създадено от един истински антиконформист, разобличава ценностната деградация на съвременното общество и неговите рупори.
Горчивата истина е, че днес интелектуалният дебат е шоу, а новината, дори и най-трагичната, се третира като спектакъл. Късата памет и разрастващата се интелектуална и духовна слепота издигнаха бързата консумация в култ и превърнаха най-плоските форми на развлечение в ултимативна ценност.
Вместо да предлага лесни отговори, официалният плакат на дванайсетото издание на Синелибри поставя въпроси. В центъра му стои нещо като трон или стол, в зависимост от това дали зрителят се чувства поданик, или гражданин. Според някои анализатори това е алюзия за пасивния зрител.
Други разпознават дванайсетте стола на великите комбинатори и ненадминати сатирици Илф и Петров. Величественият облик на стола, решен в стил „своеобразен ампир“, поражда любопитство кой всъщност седи на него – политикът, инфлуенсърът или алгоритъмът. Или самият зрител, свикнал да наблюдава света като представление.
Едва ли се нуждае от коментар жълтият цвят на тапицерията, още повече че фонът се състои от вестникарски изрезки. Съществува хипотеза, че организаторите са възмутени от жълтата преса. Има и контрахипотеза: тайно се надяват тя да им обърне внимание. Според културолозите плакатът не осъжда Негово Величество Зрелището, а тъкмо напротив – употребява го. Превръща самия фестивал в осъзнат избор, примамва окото с образи, за да натовари ума с идеи, и насочва вниманието към една почти забравена тема – къде отиде смисълът.
За да си отговорят на този фундаментален въпрос, тази есен зрителите на Синелибри ще имат достъп до над 70 отбрани, скандално многообразни литературни адаптации, разпределени в няколко модула. Става дума за (ко)продукции на близо 30 държави, „ексклузивни“ национални и световни премиери, забелязани и отличени на най-влиятелните кинофоруми в света – Кан, Венеция, Берлин, Торонто, Сан Себастиан и др.
Визията и философията, която я мотивира, задават стила на официалното видео на фестивала, което предстои да обявим, и на перформанса, който ще открие Синелибри на 15 октомври в зала 1 на НДК. По традиция в зала 1 ще се проведе и „спектакуларната“ церемония по награждаване на лауреатите от конкурсите за най-въздействаща игрална адаптация на книга и най-добър документален филм.
Ценителите на документалното кино могат да се чувстват поласкани, защото програмата включва филми за прочути писатели от различни поколения, асоциирани с коренно различна литературна естетика, като Джак Керуак, Ф. М. Достоевски, Салман Рушди, Сири Хуствет и Хавиер Серкас. Извън конкурсната програма ще се състои официалната премиера на документалния филм „Петокнижие Анжелово“, посветен на големия български интелектуалец, писател и киносценарист Анжел Вагенщайн.
Кандидатите за участие в конкурса за късометражен филм, вдъхновен от литературна творба, могат да изпращат предложения чрез платформата FilmFreeway не по-късно от 10 август. Тази година, освен обичайната парична награда, победителят в конкурса ще получи високопрофесионален сет от камера, обективи и осветление, за да заснеме следващата си късометражна творба.
Концептуалната визия на Синелибри 2026 е дело на младото дарование Омана Кацарска, чиито идеи вече са неразделна част от ресурсното богатство на фестивала.
И така, ледът се пропуква, господа съдебни заседатели. Въпросът вече не е кой зрител седи на стола. Въпросът е колко зрители ще изплуват от кинозалите замислени, озарени, просветлени и готови за нови екзистенциални открития.
Историк по образование и разказвач на истории по професия. Следи отблизо културните събития и вярва, че добрата журналистика започва с любопитство. Харесва театър, пътувания и улично изкуство. Вдъхновява я градската среда и често ще я видите с фотоапарат на рамо.
