Образът на престъпника обикновено е на мъж – по данни на ООН повече от девет от всеки десет заподозрени в умишлено лишаване от живот по света са мъже. Затова, когато извършителка е жена, шокът е двойно по-силен: обществото трудно съвместява образа на майка, съпруга или болногледачка с хладнокръвие и жестокост.
До 2 октомври, всеки делничен ден в 23:00 ч., Viasat True Crime представя рубриката „Убийствени жени“ – селекция от случаи, пренесени от Калифорния и Тексас до провинциална Англия – за жени, посегнали на партньори, деца, роднини или напълно непознати.
Менсън: жените зад култа
В поредицата фигурира може би най-разпознаваемото име в криминалната история на ХХ век. В „Менсън: Жените“ (на 12 септември) четири от последователките на Чарлз Менсън – Линет „Скуики“ Фром, Сандра „Блу“ Гуд, Катрин „Джипси“ Шеър и Даян „Снейк“ Лейк – разказват от първо лице какво е било да живееш в неговата комуна в ранчото „Спан“ край Лос Анджелис в края на 60-те години на ХХ век.
Те описват как той изгражда контрол чрез изолация, наркотици и апокалиптична идеология, превръщайки нуждата от принадлежност в оръжие. Историята им поставя въпроса, който минава като червена нишка през цялата рубрика: къде свършва манипулацията и къде започва съзнателният избор?
Джоди Ариас: маската на невинността
Друга поредица във фокус е „Зад решетките: Историята на Джоди Ариас“ (19 септември от 22:00 ч., 21 септември от 23:00 ч.), показваща Ариас през погледа на затворнички, повярвали първоначално, че е несправедливо обвинена.
Донован Беринг и Трейси Браун постепенно осъзнават колко умело тя манипулира лоялността им, за да поддържа собствената си версия за случилото се с Травис Александър – мъжа, чийто живот тя отнема през юни 2008 г. в Меса, Аризона, след като първо разказва на полицията за мистериозни натрапници. Присъдата ѝ за предумишлено убийство от първа степен по-късно е потвърдена от апелативен съд.
Жена ми е моят убиец: снимката, която разкри всичко
Третата поредица във фокус разказва история, различна от останалите – тук няма култ, няма серия от жертви, а само едно предадено доверие. Двусерийният „Тайните кадри: Жена ми е моят убиец“ (на 1 октомври) пресъздава случая от Далас, Тексас, където на 9 октомври 2020 г. Джейми Фейт е застрелян пред собствения си дом, докато разхожда кучето със съпругата си Дженифър.
Записи от домофонна камера първоначално представят Дженифър като невинна жертва, вързана и пребита от непознат нападател. Разследването обаче разкрива тайна седеммесечна връзка с бившата ѝ гимназиална любов Дарин Лопес – и десетки съобщения, доказващи, че тя е планирала престъплението с месеци. И двамата получават тежки присъди: тя – доживотна, той – 62 години затвор.
Още имена от тъмната страна
Селекцията на Viasat True Crime включва и шестия сезон на емблематичното разследващо предаване „Смъртоносни жени“, в което бившият профайлър на ФБР Кандис ДеЛонг и патологът д-р Джанис Аматузио анализират случаи с извършители, движени от пари, ревност или обсебване – сред тях и Манлинг Уилямс от Роуланд Хайтс, Калифорния, която през август 2007 г. задушава синовете си и наръгва съпруга си над 90 пъти със самурайски меч, за да е свободна за нова връзка; осъдена е за три убийства от първа степен.
Доротея Пуенте, привидно грижовна хазяйка от Сакраменто, е в центъра на „Убийства в пансиона“ (22 и 23 септември). Между 1982 и 1988 г. тя приютява възрастни и уязвими наематели, за да прибира социалните им помощи – докато полицията не открива седем тела, заровени в двора на дома ѝ.
„Убийства в блатата“ (28, 29 и 30 септември) връща зрителите в Северозападна Англия от началото на 60-те години на ХХ век, където Майра Хиндли и Иън Брейди отнемат живота на пет деца и тийнейджъри – дело, в което съдът определя ролята на Хиндли като ключова, не просто подчинена.
Подобен въпрос стои и зад „Фред и Роуз Уест: Къщата на ужасите“ (петък, 25 септември) за двойката, в чийто дом на „Кромуел Стрийт“ в Глостър, Англия, между 1967 и 1987 г. са отнети животите на поне девет жени и момичета – разкрити едва през 1994 г. Роуз се опитва да се представи като жертва на съпруга си, но съдебните заседатели ѝ отреждат доживотна присъда без право на освобождаване.
Защо жените посягат на най-близките си?
Не съществува единен профил. Мотивите варират – финансова изгода, ревност, нужда от контрол, страх от загуба или желание за различен живот. Проучване на 64 американски серийни извършителки (1821 – 2008 г.) сочи парите като най-честия мотив, а отравянето – като предпочитан метод; жертвите почти винаги са хора, за които извършителката се е грижила. Психичното разстройство понякога играе роля, но не е автоматично обяснение – особено когато майка посегне на собственото си дете.
„Сезонът на жените убийци“ не твърди, че жените действат както мъжете – напротив, показва колко различни могат да бъдат пътищата към едно и също тъмно място.
Завършил е журналистика, работил е в радио и онлайн издания. Обича хубавото кафе, джаза на живо и често сменя града заради нови преживявания. Свободното си време посвещава на спорт, кулинарни експерименти и пътувания.
