Нова година е време за ново начало. Казваме си, че ще спрем с вредните навици като пушене, алкохол и др. Ще бъдем по-добри, по-смели и по-продуктивни. Отправяме си желания, поставяме си цели и ето че Новата година е дошла.
Отброяваме секундите до полунощ и като истински Пепеляшки и Пепеляшковци вярваме, че чудесата ще се случат, защото ще работим усилено за тяхното осъществяване.
Балът е във вихъра си. Минават още няколко часа в алкохолно опиянение и превъзбуда.
1 януари е. Проспали сме половината от първия ден на новото си начало. Имаме главоболие, разсеяни и уморени сме и събираме пъзела от спомени за отминалата вечер.
Правим си кафе и (като за последно) си отваряме бира (да мине махмурлука, не за друго), палим една „последна цигара“ и голямото повтаряне започва.
„Туй наше вечно „утре“, „утре“, „утре“ пълзи от ден на ден с крачета ситни, дорде изгризе сетната частица на срока ни„, както пише Шекспир в „Макбет“. И утре е ден, но нищо не ни гарантира, че ще сме част от него.
Въпросът е дали сме тези, които искаме да бъдем. Ако сме – значи всичко е наред. Ако не – има нужда от промяна. Не е нужно да е крайна.
Не е нужно да спираме са пушим, ако това ни доставя ни удоволствие.
Не е нужно да не близваме алкохол, а просто да ограничим количеството.
Не е нужно упорито да вървим срещу себе си в името на чужда представа за „добър и правилен живот“ .
Глупаво би било да пропиляваме времето си, като угаждаме на представа, която дори не ни харесва. Ако ще се заблуждаваме, нека го правим по своя воля. Нека поне заблудите ни са плод на собствената ни фантазия, а не натрапени от друг.
Едно е да се бориш с вятърни мелници, вярвайки, че са великани, друго е да го правиш, виждайки, грозната реалност.
Да се върнем на „пепеляшкинската“ история. Според вас вярвала ли е тя в чудеса и какво точно е направила, за да ѝ се случи щастливият край? Измамила е? Примолила се е на Велика сила? Привлякла е късмета с положителна мисъл? Заслужила го е с неуморно чистене и готвене на доведените си сестри и мащеха?
Едва ли.
Трябва да отбележим, че оригиналната версия на тази приказка не е дело на Братя Грим и се нарича „Пепеливата котка“. Написана е от Жамбатиста Базил през 1634 година.
В този вариант на историята Пепеляшка си има гувернантка, на която се оплаква от лошото отношение на мащехата си и нейните дъщери. Гувернантката ѝ казва да оправи този проблем, като счупи врата на мащехата си.
След като делото е свършено, Пепеляшка убеждава баща си да се ожени за гувернантката. Оказва се обаче, че тя не е казала на Пепеляшка за седемте си прекрасни дъщери.
Погълнат от доведените си деца, бащата на главната героиня забравя за нея и тя отново е принудена да търпи лошо отношение от страна на новите си сестри, които я изпращат да работи в кухнята като робиня.
Това не е Пепеляшка, за която са чели повечето от вас. Не е онази невинна и трудолюбива девойка, която нищо лошо не е направила. Тази е направила, макар и провокирана от лошо отношение, и е понесла някакви последствия. Искала е да хване живота си в ръце, но уви.
Новото начало на Пепеляшка не е довело до очаквания резултат. И не си е струвало да цапа съвестта си с убийство. Нито да слуша съветите на „доброжелател“.
Получил се е ефекта на змея – режеш главата му и на нейно място се появяват две, три и т.н. Може да си направим извода, че с лошо не се постига нищо добро.
Колкото до принца – що за тъпанар няма да помни лицето на възлюбената си и какво е забравената обувка, ако не представите, в които трябва да се вместим, за да получим нечие одобрение.
Днес сме заобиколени от представи. Илюзии и илюзионисти много. Особено в социалната мрежа. Реалността ни убягва или не искаме да я приемем.
Животът нерядко ни поставя в ситуации, от които искаме да се отървем. Има моменти, в които се оплакваме на грешните хора. Търсим крайно решение. Искаме да се свърши веднъж завинаги с тегобата.
Повтарящите се ситуации са без обяснима причина. Понякога си мислим, че сме прокълнати да бутаме камъка като Сизиф. Вероятно в това има доза истина. Началата се нижат едно след друго, а краищата си приличат. Времето минава. Годините се множат и бавно, но сигурно остаряваме. Уморяваме се от опити за промяна и обръщане на нови страници.
А имаме срок. Душата ни може би е вечна, но няма да се повторим такива, каквито сме сега. Обречени сме на умираме и да се раждаме наново.
Въпреки това имаме избор. От нас зависи дали ще служим на навиците си или ще бъдем техни господари. Дали ще бъдем добрите и смели герои на собствената си приказка, или просто статисти и заменими части от нечия машина.
Няма нужда да чакаме Нова година, за да дадем старт на новото си аз. Може да го направим по всяко време.
Никой не е казал, че трябва да бъде тържествено. По-скоро трябва да бъде осъзнато и желано.
За пореден път ще чуем речта на президента и познатото: „10-9-8-7-6-5-4-3-2-1-0 Честита нова година! Наздраве“ Но всичко си остава същото. Само числото е сменено.
За да няма разочаровани след полунощ и каляската да не се превърне в тиква – преди да се променяте, приемете се.
Биляна е кукловод по образование. Интересува се от странни, смешни и понякога тъжни, но важни неща. Сред тях са култура, психология, политика, социология и др. Обича да пее, да чете приказки и да се забавлява. За нея журналистиката е начинът, по който е ангажирана с настоящето.
