Домашното насилие у нас не е тема от вчера или днес. То е ежедневие! Непрекъснато и упорито. Болезнено банално. За много жени започва тихо – като ревност, дребно унижение, малка забележка „от любов“. После става навик. А след това – капан.
И точно в тази тишина, в която жените мълчат от срам, страх или защото „няма смисъл“, се появява една песен, която не се прави на герой. Тя казва истината!
Папи Ханс подарява „Татко, влюбих се в мъжкар“ на каузата
Песента „Татко, влюбих се в мъжкар“ се ражда от гледната точка на баща, който слуша дъщеря си как описва „перфектния мъж“. И в думите ѝ чува всичко друго, но не и любов.
Папи Ханс не крие защо подарява парчето на каузата: „Подарих тази песен на каузата, защото ще помогне повече като социален вик срещу домашното насилие, отколкото като песен №14 в предстоящия ми албум.“
Той добавя и нещо, което трябва да бъде казвано много по-често: „Всеки иска „мъжкар“. Но мъжкарите са мъже, които спазват правилата, действат според морални принципи и държат на думата си. И никога – абсолютно никога – не се наричат сами „мъжкари“.“
Да, има много шум около риалити формати, много публични „изцепки“, много мъже, които гордо се обявяват за „алфи“, докато поведението им крещи друго. Но песента не е за тях. Тя е за момичетата, които още могат да бъдат спасени от първите „червени флагове“.
Къде е държавата?
Това е въпросът, който стои зад всеки подобен проект. Защото фактите са стряскащи: една от четири жени в България е жертва на домашно насилие.
И въпреки това защитата е трудна, бавна и често закъсняла. Убити жени се появяват в новините по-често, отколкото адекватни мерки. Заложени законови промени се размиват. Центровете за защита са малко, недостатъчно финансирани и често се крепят на доброволци.
Жертвите продължават да бъдат питани:
„Ама защо си стояла?“
„Ама сигурно си го провокирала?“
„Ама чак пък толкова ли е било?“
И така тишината става удобна. За онези, които нанасят ударите.
Защо ДесиСлава?
Историята на песента тръгва от Папи Ханс, но става истинска, когато стига до жена, която знае какво е това – не като сюжет, а като преживяване.
ДесиСлава приема проекта като лична мисия. Тя не бяга от темата, не я омекотява, не говори от дистанция. „Знам какво е да преживееш насилие и да мълчиш дълго, защото ти е трудно да признаеш дори пред себе си какво ти се случва.“
Тя казва и нещо много важно – насилието не е задължително да бъде удар.
Понякога е контрол.
Понякога е ревност.
Понякога е човек, който обещава много, а изпълнява малко.
Понякога е нарцисист, чиито рани никога не засягат само него.
Ето защо песента трябваше да бъде изпята от жена, която е минала по този път. И да звучи леко ретро, цветно и пастелно – за да бъде контрастът още по-жесток. В клипа е красиво. В историята – не!
Песен като ръка, подадена към непознато момиче
Деси Слава казва: „Какво ако някоя млада жена, слушайки ме, осъзнае, че това, което преживява, не е „част от любовта“, а червен флаг?“
Това е целта – едно момиче, един момент на осъзнаване, една спасена история. Понякога точно това е достатъчно.
Глас от институциите, или как би трябвало да звучи държавата
Кметът на София Васил Терзиев също реагира: „Историята в „Татко, влюбих се в мъжкар“ на Папи Ханс и ДесиСлава е болезнено разпознаваема. Вярвам, че може да достигне до жени, които имат нужда да чуят, че това, което преживяват, не е „нормално“.“
Това са думите, които държавата трябва да казва много по-често, много по-гласно и много по-рано. Но засега – песните говорят. Хората говорят. Артистите говорят. Жените започват да говорят и това вече е промяна.
Да се върнем към същественото
Папи Ханс казва: „Само с говорене, с осветяване на проблема, с липса на толерантност към насилниците и с разчитане на червените флагове от рано можем да променим абсурдния факт, че: ЕДНА ОТ ЧЕТИРИ ЖЕНИ Е ЖЕРТВА НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ В БЪЛГАРИЯ.“
Една от четири.
Не статистика.
Лице. Име. Живот.
И затова една песен може да бъде повече от музика. Може да бъде аларма!
Василена е завършила „Българска филология“ в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Обича кучета, японската кухня и източната литература, зелена храна и филмите на Вим Вендерс. Умерена романтичка и отявлен пътешественик.
