Трудно е да останеш незабелязан, когато си висок 210 сантиметра. Още по-трудно е, когато към внушителния ръст добавиш убийствен сервис, широка усмивка и чувство за хумор. Любо Ганев е сред най-разпознаваемите лица на българския волейбол, при това далеч не само за хората, които следят спорта отблизо. На игрището, в телевизионното студио, в киното, в бизнеса, а днес и начело на спорта, на който посвещава огромна част от живота си.
Роден е през 1965 г. в Русе и още от дете ръстът му подсказва, че трудно ще остане далеч от спорта. Само че пътят към волейболната легенда никак не изглежда предначертан. В пети клас баща му решава, че огромната енергия на палавото момче трябва да бъде насочена нанякъде, и Любо попада в Спортното училище в Русе. Самият той години по-късно разказва, че до десети клас бил физически слаб и дори бил определен като безперспективен за волейбола. Насочили го към стрелбата с лък.
Точно тогава обаче в историята се появява треньорът Александър Тодоров. Той започва да работи с високото момче и малко преди завършването на училище резултатите вече са налице. Следва „Дунав Русе“, а скоро и ЦСКА.
Любопитното е, че Ганев можеше да избере и друг спорт. Разказвал е, че са го искали за баскетболист и дори има официален баскетболен мач с „Дунав“. Отказал се от тази перспектива по съвсем негов начин – преценил, че в баскетбола се тича прекалено много. Волейболът му бил повече на сърце.
В ЦСКА прекарва седем години и печели пет шампионски титли. В националния отбор на България играе от 1985 до 1998 г., а през 1986 г. е част от състава, който завоюва бронзовите медали на световното първенство във Франция. Но истинската му запазена марка става сервисът.
В Италия измерват удар със скорост около 130 км/ч – постижение, което дълго време остава сред най-впечатляващите във волейбола. Ганев се превръща в една от разпознаваемите фигури на силното италианско първенство, където играе за „Алпитур“, „Агридженто“, „Сполето“ и „Фано“.
Последният му сезон като професионален волейболист е в гръцкия „Арис“, с който става шампион. През 1998 г. слага край на състезателната си кариера. Само че Любо Ганев никога не изглежда като човек, създаден за тих живот след спорта. Още докато играе в Италия, в продължение на две години води телевизионно шоу в Торино. След завръщането си в България е водещ на „Формула+“, появява се в различни телевизионни формати и стига дори до киното.
Снима се в комедията „Испанска муха“ редом до Тодор Колев, Антон Радичев и Камен Воденичаров. По-късно партнира на Долф Лундгрен в екшъна „Механикът“, където влиза в ролята на руски мафиот, а след това се появява и в „Рин Тин Тин“. Филмовата площадка очевидно му допада. Огромният му ръст и присъствие пасват чудесно на екшън ролите, а оръжията в ръцете му, както самият той се шегува, понякога изглеждат почти като играчки.
След спорта успява да пренесе същата енергия и в бизнеса. Началото идва още в Италия, когато получава предложение да бъде рекламно лице на Asics. Впоследствие развива различни начинания в България – от спортна екипировка и магазини за дрехи в големи размери до бизнес, свързан с автомобилите и метана. И въпреки че приключва професионалната си кариера през 1998 г., волейболът така и не го пуска.
През годините Любо Ганев става част от ръководството на Българската федерация по волейбол, а на 13 март 2020 г. е избран за неин президент. През септември 2024 г. получава нов мандат начело на федерацията.
2025 г. се превръща в една от най-емоционалните в новата му роля. Мъжкият национален отбор на България печели сребърните медали от световното първенство – огромен успех за българския волейбол. Само дни по-късно Ганев празнува своя 60-и рожден ден и едва ли би могъл да си пожелае по-хубав подарък. Годината носи силни резултати и при подрастващите, а българският волейбол отново напомня защо има толкова специално място в сърцата на феновете.
Животът на Любо Ганев обаче никога не се побира само между двете антени на волейболната мрежа. Той е спортист, телевизионно лице, актьор, бизнесмен и спортен ръководител. Човек, който с лекота преминава от сериозните теми към шегата и който дори десетилетия след края на състезателната си кариера остава едно от най-разпознаваемите лица на българския спорт.
През 2018 г. историята му влиза и между кориците на фотоалбума „Любо Ганев: Светът отвисоко“. Заглавие, което сякаш трудно би могло да му пасва повече – и не само заради неговите 210 сантиметра. Защото Любо Ганев наистина е видял света отвисоко – от волейболната мрежа, от големите спортни зали, от телевизионните студиа и дори от снимачната площадка.
Завършил е журналистика, работил е в радио и онлайн издания. Обича хубавото кафе, джаза на живо и често сменя града заради нови преживявания. Свободното си време посвещава на спорт, кулинарни експерименти и пътувания.
