Мислите си, че домашните любимци могат да бъдат предимно кучета или котки? В действителност има много по-голямо разнообразие, отколкото можете да си представите. Ето и 5 различни вида, които притежават много качества, тайни и специална натура.
Сурикат
Сурикатът е диво животно, произхождащо от африканския континент. Името на този вид може да не говори много на мнозина, но ако просто добавим „Тимон“, харизматичния герой от „Цар Лъв“, веднага можем да си представим как изглежда това животинче.
Сурикатите не са домашни любимци за всеки; те изискват много внимание, грижи и най-вече много пространство. Тези животни са изключително общителни и игриви, така че се нуждаят от човек, с когото да взаимодействат, или трябва да съжителстват с други от техния вид. Много е трудно за самотните сурикати да се реинтегрират в социални групи, така че, веднъж отделени, може да се наложи да останат изолирани за цял живот.
Друг много важен аспект за тяхното правилно функциониране е очевидната им способност да копаят в земята; в дивата природа те биха изкопали множество дупки.
Най-простото решение е да се създаде голям стъклен резервоар, пълен с универсална почва, торф, пясък или дървени стърготини, за да могат да копаят и да се крият.
Въпреки че не са гризачи, сурикатите също обичат да дъвчат, така че трябва да им бъдат осигурени играчки, които могат да дъвчат и унищожават, за да не атакуват мебели или други предмети, които ще намерят в дома.
Предпочитаните материали за играчки за тях биха били хартия, картон и дърво. За да се увеличи интересът им към тези нови предмети, може да се скрие вътре в тях храна, като насекоми или малки гущери например.
Чинчила
Чинчилата е гризач, произхождащ от Южна Америка, по-специално от района на Андите в Перу, Чили и Аржентина. Някога ловувани или развъждани заради козината си, чинчилите сега се отглеждат широко като домашни любимци.
Приличащи на катерици, чинчилите са известни с меката си, гъста и пухкава козина, обикновено сива на цвят, въпреки че се срещат и други цветове, като черно и бяло. Те имат големи уши и дълги мустаци, дълга опашка и козина, която я покрива. С кротък характер, чинчилата е интелигентно, активно и общително животно, но също така много срамежливо, което я прави неподходяща за деца.
Тъй като са общителни животни, ако решите да си вземете чинчила, най-добре е да помислите за двойка, която може да бъде от един и същи или от различен пол. Ако не искате да се създават котила, мъжкият може да бъде кастриран. Чинчилите могат да бъдат оставени свободно на закрито, но само под внимателно наблюдение и за предпочитане в стая, в която няма потенциални опасности. Способността им да скачат, съчетана с жизнерадостния и активен характер, може да ги изложи на опасни за тях инциденти, които понякога могат да бъдат фатални.
Чинчилите са доста дълголетни; за разлика от други гризачи, отглеждани като домашни любимци, те имат средна продължителност на живота от около 15 години. В някои случаи обаче могат да доживеят и до 20 години.
Брадат дракон
Брадатият дракон е един от най-популярните гущери сред онези, които обмислят да си вземат влечуго за домашен любимец. Продължителността на живота им обикновено е 10 – 15 години или повече, което представлява доста сериозен ангажимент.
Брадатият дракон е здрав и може да достигне около 45 см дължина, включително дългата си опашка. Следователно той се нуждае от достатъчно пространство, за да се скита и да извършва дейностите си. Средата трябва да бъде затворена, но добре проветрива и изработена от здрави, лесни за почистване материали. Има много декоративни елементи, които пресъздават естествената среда на брадатия дракон, като скали и клони за катерене. Процепите и пукнатините са много полезни, тъй като те обичат да се крият на такива места, когато е необходимо. Брадатите дракони изискват терариум с диференциран климат, разделен на две зони: топла, добре осветена зона между 38 и 42 °C и хладна, сенчеста зона между 22 и 26 °C.
Брадатите дракони сменят кожата си на големи интервали от време. Няма установено правило за това колко често, но по-младите я сменят по-често от по-възрастните. През по-хладните сезони е обичайно тези животни да забавят всичките си дейности, да спят повече и да ядат по-малко. Това може да се приеме като вид хибернация, която при гущерите се нарича брумация.
Успехът на тези малки влечуги като домашни любимци се дължи не само на уникалната им красота, но и на личността им. Те са много кротки и уравновесени и като цяло са едни от най-препоръчителните видове за начинаещи стопани на гущери. Благодарение на своята кротост и малък размер те са по-лесни за отглеждане от по-големите си събратя, като игуаните, които имат тежки характери.
Захарна катерица
Захарните катерици (планери) са любящи, енергични и любопитни животни, които са станали все по-популярни екзотични домашни любимци през годините. Въпреки че може да изглеждат като гризачи, те са малки торбести животни, тясно свързани с кенгурутата и коалите. Като нощен вид, който живее по дърветата, захарните катерици имат големи очи, които им помагат да се ориентират в тъмнината. Захарният планер е известен още като „летяща катерица“. Името на това животно идва от неговата необходимост от консумация на сладки плодове и други храни, богати на глюкоза.
Захарните планери могат да бъдат прекрасни домашни любимци и да се обвържат тясно с човешките си семейства, ако получат грижите и вниманието, от които се нуждаят в продължение на много години.
Всъщност те могат да преживеят от 12 до 15 години в плен, което ги прави дългосрочни домашни любимци. Захарните катерици изискват специални грижи и представляват дългосрочен ангажимент за своите стопани.
Диетата им варира. Като всеядни те се приспособяват към избора си на храна въз основа на климата и сезона. В дивата природа диетата им включва цветен прашец, насекоми, ларви, паяци, плодови сокове, цветове на растения и нектар. Тази постоянно променяща се диета е трудна за възпроизвеждане в домашни условия, така че опитомените захарни планери често страдат от неправилно хранене.
Пор
Въпреки противоречивата си репутация, поровете са очарователни и игриви екзотични домашни любимци, ценени заради любопитното си поведение и дружелюбния си характер. Те са силно социални, обичат да изследват и се нуждаят от стимулираща среда, за да задоволят любопитството си.
Намирането на подходящо място в дома за отглеждането на порче е от решаващо значение за неговото правилно развитие. За клетката му трябва да се избере тиха стая, далеч от шумни или оживени места. Важно е да се гарантира, че средата е безопасна, като например да няма открити електрически проводници или малки предмети, които биха могли да бъдат погълнати. Отглеждането на пор изисква сериозна отдаденост от страна на собственика. Въпреки малкия си размер, животното има специфични нужди, които изискват постоянно внимание. Особената му месна диета например изисква висококачествена храна.
Освен това те се нуждаят от сериозно ежедневно взаимодействие с хората или с други от своя вид, за да бъдат щастливи и здрави. Тяхната любознателна и игрива природа трябва да бъде подкрепена със стимулация и надзор, за да не се наранят. Отделете време за почистване на клетката, купичките и тоалетната. Те обичат да изследват всяко кътче и скрито място, често се крият в тесни пространства или си играят с малки предмети, които намират за интересни. Ето защо е важно правилно да „защитите“ дома си, за да избегнете инциденти.
Средната продължителност на живота на домашния пор е около 6 – 8 години, въпреки че някои могат да живеят до 10 години с подходящите грижи. Дълголетието зависи от много фактори, включително генетика, хранене, грижи и превенция на заболяванията.
Таня Ангелова е завършила „Психология“ и „Лингвистика и превод“. Обича музиката, танците, книгите, пътешествията, вкусната храна и добрата компания. Вярва, че всеки един от нас е ключът към промяната и щастието идва с вътрешния мир и хармония!
