В Аржентина има една яхния, която събира цялото семейство около масата. Казва се локро и е сред най-обичаните местни ястия. Гъста, ароматна и засищаща, тя съчетава царевица, бял боб, тиква и няколко вида месо, които се готвят бавно, докато вкусовете им се смесят.
Историята на локро води към кулинарните традиции на коренното население на Андите, мноооого преди появата на европейците в Южна Америка. С времето рецептата се обогатява със свинско, телешко месо и колбаси и се превръща в неизменна част от аржентинската кухня.
Днес локро се приготвя особено често за националните празници на Аржентина. Всяко семейство има своя рецепта, но едно остава непроменено – ястието се готви бавно, в голяма тенджера, и се поднася горещо, често с пикантен сос от зелен лук и червен пипер.
Локро (Locro) – традиционна аржентинска яхния
Необходими продукти:
За локрото:
- 400 г царевица за варене (с едри зърна)
- 200 г боб (сух)
- 600 г телешко месо (гърди или плешка)
- 400 г свинско месо (плешка)
- 200 г пушен бекон
- 200 г чоризо или друг едро смлян свински колбас с червен пипер
- 800 г тиква
- 1 голяма глава лук
- 1 брой червена чушка
- 3 скилидки чесън
- 2 с.л. олио
- 2 ч.л. червен пипер
- 1 ч.л. кимион (смлян)
- сол (на вкус)
- черен пипер (на вкус)
- 2½ – 3 л вода или месен бульон
За традиционния пикантен сос:
- 3 стръка пресен лук
- 4 с.л. олио
- 1 ч.л. червен пипер
- ½ ч.л. лют пипер (или на вкус)
- 2 с.л. вода
- щипка сол
Начин на приготвяне:
Измийте царевицата и боба и ги накиснете поотделно в студена вода за около 12 часа. На следващия ден ги отцедете и изплакнете добре.
Нарежете телешкото и свинското месо на средно големи парчета, бекона – на кубчета, а чоризото – на шайби. Почистете лука, чесъна и чушката и ги нарежете на ситно. Обелете тиквата и я нарежете на кубчета.
Загрейте олиото в голяма тенджера с дебело дъно. Добавете бекона и го запържете за няколко минути, докато започне да отделя мазнината си. Прибавете телешкото и свинското месо и ги запечатайте от всички страни.
Добавете лука, чушката и чесъна. Разбъркайте и гответе още 5 минути, докато зеленчуците омекнат. Поръсете със сладкия червен пипер и кимиона, разбъркайте и налейте около 2,5 литра гореща вода или бульон.
Прибавете отцедената царевица и оставете ястието да заври. Намалете котлона и гответе на слаб огън около 1 час, като разбърквате от време на време.
Добавете боба и продължете готвенето още около час. Ако течността намалее прекалено, доливайте по малко гореща вода. Царевицата и бобът трябва постепенно да омекнат, без ястието да ври силно.
Прибавете половината тиква и оставете локрото да къкри още 30 минути. Разбърквайте редовно, за да може тиквата постепенно да се разпадне и да сгъсти естествено бульона.
Добавете останалата тиква и нарязаното чоризо. Продължете готвенето още 30 – 45 минути, докато всички продукти омекнат напълно. Подправете със сол и черен пипер на вкус.
Междувременно пригответе традиционния пикантен сос, известен в Аржентина като grasita colorada. Загрейте олиото на слаб огън и добавете ситно нарязания зелен лук. Оставете го да омекне, без да покафенява. Свалете съда от котлона, прибавете сладкия и лютия червен пипер, солта и водата. Разбъркайте добре.
Готовото локро трябва да бъде гъсто и кремообразно, но не сухо. Оставете го да почине около 10 минути, след което го разпределете в дълбоки купи. Поднесете горещо, като добавите по малко от пикантния сос върху всяка порция.
Малки хитрини:
Традиционно локро се приготвя с едра бяла царевица, различна от сладката царевица за салати. Именно тя, заедно с тиквата, придава характерната плътност на ястието. Ако не успеете да намерите подходящия сорт, можете да използвате друга суха царевица за варене, но времето за приготвяне може да се промени.
Василена е завършила българска филология в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Обича кучета, японската кухня и източната литература, зелена храна и филмите на Вим Вендерс. Умерена романтичка и отявлен пътешественик.

