Пинк (Pink, P!nk) е сценичният псевдоним на Алиша Бет Мур – американска певица, автор на песни и музикален продуцент, която през годините успешно смесва поп, рок, R&B и соул. Пинк е родена през 1979 г. в Дойлстаун, щата Пенсилвания. Майка ѝ Джудит е медицинска сестра, а баща ѝ Джеймс „Джим“ Мур е ветеран от войната във Виетнам. Тя има и по-голям брат – Джейсън.
Любовта ѝ към музиката до голяма степен идва от баща ѝ, който свири на китара и пее с нея още когато е дете. Особено важна за двамата е песента „I Have Seen the Rain“, написана от Джим Мур, докато служи във Виетнам. Пинк я научава още като малка и я изпълнява с него на събирания на ветерани. Години по-късно двамата я записват за албума ѝ „I’m Not Dead“.
Родителите ѝ се развеждат, преди Алиша да навърши 10 години. Семейните конфликти оставят тежка следа върху нея, а тийнейджърските ѝ години са бурни. В интервю за „60 Minutes“ през 2023 г. Пинк разказва, че употребявала и продавала наркотици, била изгонена от дома си и напуснала училище.
През 1995 г., когато е на 16 години, тя едва не умира след свръхдоза по време на рейв. По думите ѝ именно тази нощ се оказва повратна. След случилото се получава възможност да пее редовно в клуба, но при условие да стои далече от наркотиците. Пинк твърди, че оттогава не ги е докосвала. Само няколко седмици по-късно вече се явява на прослушвания за звукозаписен договор.
Музиката е част от живота ѝ още преди това. Като дете тренира гимнастика, а като тийнейджър започва да пише текстове и да пее по клубове във Филаделфия. В гимназията се присъединява към групата Middleground, а по-късно за кратко е част и от момичешката формация Basic Instinct.
Сред изпълнителите, които оказват влияние върху музикалните ѝ вкусове, са Джанис Джоплин, Мадона, Мери Джей Блайдж и 4 Non Blondes. По-късно именно Линда Пери от 4 Non Blondes ще изиграе важна роля в един от най-успешните периоди в кариерата ѝ.
На 16 години Алиша заедно с две други момичета създава R&B групата Choice. Техен демозапис стига до продуцента и музикален мениджър Л.А. Рийд и формацията подписва договор с LaFace Records. Момичетата се местят в Атланта и работят върху албум, който така и не е издаден. Песента им „Key to My Heart“ обаче влиза в саундтрака на филма „Kazaam“ през 1996 г.
След разпадането на Choice Л.А. Рийд предлага на Алиша да продължи сама. Така започва соловата кариера на Пинк.
Дебютният ѝ албум „Can’t Take Me Home“ излиза през 2000 г. и е силно повлиян от R&B звученето. Той стига до №26 в Billboard 200 и получава двоен платинен сертификат в САЩ. Песните „There You Go“ и „Most Girls“ влизат в Топ 10 на Billboard Hot 100.
Истинският пробив обаче идва с втория албум „M!ssundaztood“ през 2001 г. Пинк настоява да се отдалечи от образа, който звукозаписната компания е изградила за нея, и започва работа с Линда Пери. Резултатът са песни като „Get the Party Started“, „Don’t Let Me Get Me“ и „Just Like a Pill“, а албумът продава около 15 млн. копия по света.
Следват „Try This“, „I’m Not Dead“, „Funhouse“, „The Truth About Love“, „Beautiful Trauma“, „Hurts 2B Human“ и „Trustfall“. Сред най-големите ѝ хитове са „So What“, „Raise Your Glass“, „Just Give Me a Reason“, „Try“, „What About Us“ и „Just Like Fire“. Към 2026 г. Пинк има 15 сингъла в Топ 10 на Billboard Hot 100, четири от които достигат до №1. Деветте ѝ студийни албума и сборните ѝ издания са реализирали над 60 млн. еквивалентни продажби на албуми в световен мащаб.
Наградите също се трупат. Пинк има три Grammy от общо 21 номинации и седем MTV Video Music Awards, включително престижната Video Vanguard Award. През 2003 г. печели BRIT за най-добра международна изпълнителка, а през 2019 г. става първият чуждестранен артист, удостоен с наградата на BRIT за изключителен принос към музиката. Същата година получава звезда на Алеята на славата в Холивуд, а през 2021 г. е отличена с Icon Award на Billboard Music Awards.
През 2009 г. Billboard я обявява за най-успешния изпълнител в класацията Pop Songs за десетилетието. Това е по-точната формулировка на често срещаното твърдение, че Пинк е „поп изпълнител на десетилетието“.
В личния си живот Пинк е свързана с бившия професионален състезател по мотокрос Кери Харт. Двамата се запознават през 2001 г., а през 2006 г. се женят в Коста Рика. След раздяла и последвало помирение семейството се увеличава с дъщеря им Уилоу Сейдж през 2011 г. и сина им Джеймисън Мун през 2016 г. Уилоу вече е пяла с майка си, включително в песента „Cover Me in Sunshine“.
Последният ѝ студиен албум „Trustfall“ излиза през 2023 г., а последвалото турне Summer Carnival се превръща в едно от най-мащабните в кариерата ѝ. Между 2023 и 2024 г. Пинк изнася 131 концерта в 15 държави пред повече от 4 млн. души, а турнето се нарежда сред най-печелившите концертни обиколки на жена изпълнител в историята.
През 2026 г. Пинк влиза и в една непривична за нея роля – водеща на 79-ите награди „Тони“ в „Рейдио Сити Мюзик Хол“ в Ню Йорк. Тя не само води церемонията, но участва и в големия музикален спектакъл, с който Бродуей отбелязва сезона си. Същата година получава и първата си номинация за Залата на славата на рокендрола, макар да не е сред избраните за випуск 2026.
Завършил е журналистика, работил е в радио и онлайн издания. Обича хубавото кафе, джаза на живо и често сменя града заради нови преживявания. Свободното си време посвещава на спорт, кулинарни експерименти и пътувания.
