Изисква се особена смелост, за да опиташ да обхванеш цялата история на човечеството и да събереш всичко това в по-малко от 300 страници. Д-р Ювал Ноа Харари обаче не е човек, който се страхува лесно. Още от самото си излизане на пазара, “Сапиенс” успява да привлече вниманието на широката публика. Защото малко други книги са разкривали толкова много в рамките на толкова стегнат обем.
Когато казахме, че Д-р Ноа Харари разследва развитието на целия човешки род, далеч не преувличихме. Неговият труд започва от най-ранните ни предшественици, преминава през формирането на религиите и нациите, за да стигне до съвременния корпоративен свят и културата на непрекъснато потребление. Д-р Ноа Харари не пропуска възможността да даде и собствената си прогноза относно начина, по който ще изглежда светът в следващите хилядолетия.
Правейки го по възможно най-разбираем начин, Ювал Ноа Харари изследва различните етапи на човешката еволюция, започвайки от началото и преминавайки през агрикултурната революция, внезапния бум в развитието на науката, последвалата индустриална революция и случващото се в сферата на информационните технологии и биотехнологиите.
Прочитайки книгата, стигнахме и до извода, че д-р Ноа Харари има някои интересни, но не и чак толкова светли идеи за бъдещето на човечеството. Например, той предполага, че биотехнологичната революция може да бъде последната в историята на нашия вид. В историята на сапиенс. А след нея? След нея Земята ще бъде населявана от безсмъртни киборги, създадени от биоинженерите. Със сигурност всичко това ви звучи като сюжет от научната фантастика, но д-р Ноа Харари дава своите доводи за тези свои мисли.
Да засегнеш толкова много теми в рамките на само една игра е огромно предизвикателство, но авторът е успял да се справи по възможно най-удачен начин, правейки преживяването ни със „Сапиенс“ вълнуващо и информативно в същото време. Той например ще ви даде своите доводи защо намира агрикултурната революция за „най-голямата измама в цялата история“ или защо “не ние сме култивирали житото, а житото е култивирало нас”.
Авторът на „Сапиенс“ стига и до друго любопитно заключение, а именно – че човешките емоции и желания не са били променени от нито една от големите революции, белязани развитието на човечеството. Че нашите хранителни навици, нашите конфликтите и сексуалност са резултат на начина, по който първобитните ни съзнания се сблъскват с настоящия пост-индустриален свят, който сме успели да изградим за себе си. Д-р Ноа Харари прави забележителното наблюдение, че “днес ние живеем в апартаменти на високите етажи с препълнени хладилници, но нашето ДНК все още смята, че се намираме в саваната”.
В „Сапиенс“ д-р Ноа Харари засяга и друга все по-наболяла тема в развитите общества, а именно – начинът, по който хората се отнасят към животните. Авторът на книгата споделя мнение, че агрикултурната революция е влошила качеството на живот не само на животните, но и на хората. В течение на цялата книга Харари споделя може би недотам популярни мнения по много въпроси, но аргументирани и подплатени с доводите му. А дали ще се съгласите с тях, е – това вече е изцяло ваш избор.
Друга интересна тема, която Ювал Ноа Харари засяга, е темата за щастието. Той е на мнение, че науката не е направила достатъчно изследване на историята на тази толкова важна емоция в нашия живот. Д-р Ноа Харари споделя виждане, че в настоящия момент хората не са чак толкова по-щастливи, сравнено с предишни епохи. Мнозина биха оспорили тази теза, имайки предвид, че човечеството никога не е живяло в по-цивилизовани общества, функциониращи под закрилата на закона и правосъдието. Но дали това е достатъчно да бъдем щастливи? В „Сапиенс“ авторът споделя собственото си мнение, без да иска задължително да се съгласим с него.
Днес „Сапиенс“ е преведена на повече от 45 езика, като книгата попада и в списъка на най-успешните бестселъри на „New York Times“ за всички времена. Британският ежедневник „Guardian“ нарежда „Сапиенс“ сред десетте най-добри книги на познанието за последното десетилетие, а основателят на Microsoft Бил Гейтс я определя като една от десетте любими свои книги. Разбира се, определени кръгове и личности от научната сфера разкритикуваха „Сапиенс“, обвинявайки автора в неточности и липса на научни знания за конкретни становища в нея. Неоспорим факт е обаче, че “Сапиенс” се превърна в истински литературен феномен от появата си на пазара, а вие сте на само една ръка разстояние от впечатляващо количество знание, което бихте могли да получите.
Икономист по образование и журналист по призвание. Фен на мощните мотори и бързите коли. Работил е в някои от най-големите електронни медии у нас. Слуша рок и не крие, че сред любимите му банди са The Struts, Sonic Youth и Soundgarden.
