Бойкотират руснаците. Звънят, оплакват се. Нямаше как – ангажирах се! Написах правилата. И отсякох. Така ще е. И в Сараево ще бъде. На Балканите. Оттук е почнала и световната война навремето, оттук ще почне и новата революция в зимния спорт. Всички дисциплини в една. Съдиите ще се набират от всички сфери на живота. Никакви бивши спортисти и корифеи.
Вложих сексуален заряд в игрите. Оскъдно облекло. Сексуални стимулации. Състезателите ще влизат в бокса за сгряваща френска любов и… а бе направо да ви опиша как демонстрирах Обединителната зимна дисциплина.
Ски бягане. Бягам, а всички около мен викат: „Ский, бягане“. Идва моментът да се стреля. Снежни топки се хвърлят по 5 надупени голи девойки. Ако уцелиш някоя от тях, тя се облича и отива в хотела да те чака. Изобщо, правилата бяха или каквото си отстреляш, или бележиш точка. Всеки 3 точки – девойка!
Уцелих четири. Продължих да бягам. Бягах до улея за бобслей. Стигам до боба, бутам… бутам… и скок вътре. По време на спускането, на участника му се прави едноминутна френска любов от блондинка, предварително поставена в носа на боба за баласт. Финиширам и продължавам да бягам.
Докарах се задъхан до мястото за ски скокове. Заех поза на обърната въпросителна и се пуснах. Целта е във въздуха да си събуеш гащите и падайки да уцелиш надупената блондинка. Не успях. По време на скока тя побягна от страх, а аз маневрирах с мъки из въздуха и след сто и двайсетия метър я застигнах и забих нос в задника ѝ. Изсекнах се и продължих. Като нов.
Слалом. На мястото на колчетата са забучени норвежки (щото кибиченето е много, а те държат на студ). Голи. И всяка е захапала по един неизползван кондом. Целта е да ги събереш възможно най-бързо. Не знам колко бяха, но аз събрах около дузина презервативи. За по-късно. За хотела.
След финиша бягам към залата. Там вече е топло. Правя един шорт трек за тотална загрявка и за да дам време на публиката да се наелектризира. След това, вече съблечен, само с един състезателен номер на гърба, се пързалям художествено. Няма волна и задължителна програма. Само произволна. Това троен аксел и толуб са нещо като разгрявка.
Хвърлях се по корем, блъсках се хокейно във мантинелите, тропнах една ръченица, канкан с надупване към журито, танца на Тарзан, бих си и една инжекция в аортата а ла Криминале, накрая си изтресох главата в земята, разбих си суратя и, като Роки с подпухнали клепачи от кръв и лобут, извиках на провисналия се отгоре микрофон първото женско име, което се сетих… Абсолютна тишина в залата… само ехото отекваше „Парашкевоооо, Парашкевооо…“.
И в този момент бум от ръкопляскания. Звезден миг. Прожектори, цветя, някакъв кретен свиреше с крака на хокеен роял, скрит зад някоя ложа, но това придаваше допълнително величие на момента.
За бис се засилих, скочих, заех стойка Лотос във въздуха и падайки се плъзнах по дупе към центъра на пързалката. Две блондинки ближеха леда точно пред моята траектория с цел да ме доближат до центъра. Това беше.
Фурор. Задните редици се срутиха от доволство.
Дойде ред за съдийството.
Икономическият отдел. Две счетоводителки се чудеха дали, ако ми дадат пълно 6, после ще могат да ползват данъчни облекчения и ако заприходят 6, това в пасивната или в активната част на с-ка 123 ще бъде. Друг велик икономист се чудеше дали съм платил патент и се питаше дали да не регистрира ерекцията ми като юридическо лице или като офшорка. С цел да ми спестят данъци отсъдиха 5.0.
Техническият отдел. Те бяха адски заети със себе си след момента с бобслея. Дадоха ми пълно 6.0 и след това се върнаха над калкулаторите да обмислят как точно ще разположат 4 блондинки в боба за състезанието по четворки.
Докторският отдел. Седяха и усърдно спореха за ерекцията ми. Според тях била получена от хронична констипация. Притесниха се дали няма да ми докара някой тромб. След това размахаха рецепти с оценки и на всичките пишеше „6*“. После пратиха едно детенце с цветя и една бележка да ми изясни за „*“. Покрих си слабините за пред детенцето и прочетох бележката. Пишеше
„Редколегията ни (щото на тоз ред сме само колеги доктори) реши да ви стимулира със 6.0, но * представлява категоричната ни забрана да посещавате Япония. Вие сте с болна фантазия и ще еректирате при всяка поява на японското знаме, оприличавайки го на използвана превръзка!
Подписи: не се четат“
Кимнах в посока на докторите разбиращо, а ерекцията ми им помаха свише.
Компютърджиите. Те не бяха отдел, но бяха много забавни. Програмистът на Фортран четеше някакви листинги и ме търсеше като грешка там. Фенът на Паскал поиска да дефинира оценката като Integer. Един адроакнест, фен на Асемблер, напсува с две букви останалите. Един Mac user припадна, като се опита да цветоотдели на ум ерекцията ми. Двама Линукс фенове цвърчаха и се заканваха да добавят още някой друг код в оценката на останалите. Програмистът на Бейсик изобщо не гласуваше. Той беше в труден период на преход – сменяше биберона с Jelly bon. Накрая извикаха някакъв IT рошльо да им изкара оценката на дисплея в залата, където се изписа 5.499999999998. Всички го изгледаха, а той се оправда, че не знаел, че процесора на едните бил Сайрикс, а на другите Пентиум…
Бях доволен. Това беше едно велико начало на едни велики игри.
