Ало? Обажда се кантонерът, стрелочникът. Да, онзи същият, дето му секнахте рахатя посред нощ с тази пасторална гмеж (с думата „пасторална“ поздравявам Цолерн, а с думата „одмах“ заедно с К. Лафазанов поздравяваме Кърджалийски окръг).
Сънувал бил нашият, а? Какво си сънувал, бе? От сън спомен има ли? А изпотъпкани марули, репички? Хич не му вярвайте на онзи, дето ви разправя, че насън крал релса.
Излизам си аз нощем да уринирам пред къщичката, а тя е близко до релсите, а аз уринирам дълго, по принцип мога и да пикая, но като уринирам го правя по-дълго. А цялото село ме знае, че дълго уринирам, защото има местно поверие, че който уринира дълго – дълго даяни на секс.
И почвам си аз, вадя цигара. Нямам огънче. За късмет се чува прииждащ влак, бие яки контри, хвърчат искри и жупел и току да ме блъсне – спря. Запалих от искрите, а тези, които не използвах за огънче ги препиках. Кахърен съм за горски пожари.
Пуша си и пикая. И като се изсипа един народ от влака. Врещи, пищи, релса липсвала. А то мрак и сумрак вместе! Как я видяха, че липсва? Тръгнах аз да видя дали липсва, опикавам пред мен и следвам дирята. Незагащен.
Липсва. Цяло парче и то. Ей, как се подразних. Изсипа се народът в къщата на онзи дребен шушляк и жената мутант. А аз си казах, че няма да вляза вътре преди да съм свършил с пикаенето. Хвърлих фаса и продължих да пикая вън, подпрян на един пън.
По едно време гледам – шушлякът и женището мъкнат релсата, т.е. тя мъкне, а шуши виси на другия край и се вози. И я мъкнат, а то се вижда, към мазето, към спалнята… и накрая към двора. Те не ме виждат, но аз ги виждам и тихо пикая. Преместих струята към по-рехава пръст, за да не се чува.
Видях къде я закопаха и отидох и я изрових. Гърбом, защото не исках да ми се мокрят ръцете. Просто не бях свършил да пикая. Изрових я, хоп на гръб и обратно към жп трасето. Монтирах я. Полях я с пот и урина. Доволен се върнах по мократа следа, зарих дупката и опиках цялата градина, за да не може никой да познае къде е било.
Идва по едно време един и, внимателно прекрачвайки струята, ме заговаря:
– Да знаете нещо за релсата? И не можете ли да спрете да пикаете? Все пак разговаряте с висш служител? Вижте какво пише на гърба ми – FBI.
– Не мога да спра. Щото природа, таковата… Няма как.
– Кажи за релсата.
– Ако познаеш какво ще ти напиша със струята в пръстта, ще ти кажа.
– ОК, пиши…
Намокрих с калиграфски шрифт три букви…
– ВВС… Това да не е Би Би Си?
– Неееее… хехехе… това е Ве Ве Се… въздушните сили, бе… Ама, ако беше казал това, щях да ти кажа обратното.
– Келеш!
– Ти не обиждай, че виж кво стана с релсите.
– Какво?
– Ами, преди бяхме швейцарска жп линия, но аз подпиках основите и стана свлачище и ей ма на в БГ…
– Ей ма на?
– „Ей ма на“ идва от „ейманация“… швейцарско кокни…
– Аха.
– Ади, чао.
После дълго го гледах и пиках замислен. След това като видях народа как ми е отъпкал градинката и ми се отщя да живея. Осем минути по-късно се загащих и сега ви пиша истината.
